Принц на Хаоса [bg]

— Иска ни там. Веднага — казах аз на Джърт.

— Проклятие — промърмори той и се приближи до мен.

Пресегнах се и хванах ръката на Мандор, малко след като Джърт сложи ръка на рамото ми. Заедно пристъпихме напред…

…и се озовахме сред бляскавия интериор на главната зала на Телбейн на приземното ниво — истински шедьовър в черно, сиво, зелено и пурпурно, с огромни свещници, огнени скулптури покрай стените и големи кристални глобуси, които плуваха във въздуха, напълнени с вода, в която шаваха странни създания. Залата бе препълнена от благородници, родственици и придворни, които се лутаха като разровена жарава около катафалката на покойния владетел. Гонгът удари отново точно когато Мандор се опита да ни каже нещо.

Той изчака вибрациите да заглъхнат и продължи:

— Казах, че Дара още не е пристигнала. Вървете да изкажете съболезнованията си, за да може Бансиз да ви определи места.

Хвърлих един поглед към катафалката и мярнах Тмер и Тъбъл. Тмер говореше с Бансиз, а Тъбъл с някакъв благородник, който се бе обърнал с гръб към мен. Една ужасяваща мисъл прониза съзнанието ми.

— Как стоят нещата с охраната на процесията? — попитах.

Мандор се усмихна.

— Има достатъчно телохранители, смесили се с участниците в процесията — каза той. — Можеш да бъдеш сигурен, че теб специално ще те следят неотлъчно.

Погледнах Джърт, за да разбера дали е чул. Той ми кимна.

— Слава Богу.

Запътих се към ковчега, сквернословейки под носа си. Джърт ме последва. Единственият начин за измъкване, за който се сещах, бе да помоля Лабиринта да изпрати тук моя дух-двойник. Но Логрус щеше да долови мигом енергийния лъч. Изчезнех ли, не само щяха да бъда надушен ами най-вероятно и проследен, при това пак от самия Логрус, когото Дара бе помолила за съдействие. Той щеше да разбере, че съм опитал да му попреча да спечели точка в играта с Лабиринта, и мръсният канал щеше да прелее с нечувана сила. Нямах намерение да прекалявам с балансирането по ръба на бръснача под предлог, че съм незаменим.

— Как ще го направим, Мерлин? — попита Джърт тихо, докато се приближавахме бавно към края на редицата опечалени.

Гонгът проехтя отново и пламъците на безбройните свещи трепнаха.

— Не виждам начин — отговорих аз. — В най-добрия случай ще трябва да опитам да се измъкна сам.

— Не разчитай на Картите си. При идеални условия шансовете щяха да бъдат нелоши, но при всички тези смущения…

Опитах се да изровя от паметта си някое заклинание за пренасяне или пък да се сетя за някой, който би могъл да ми помогне. Чък би свършил чудесна работа, но бе зает с пространствените асиметрии на любимата Галерия на скулптурите. А това щеше да го забави доста.

— Аз бих могъл да се пренеса там доста бързо — предложи Джърт. — Ще се възползвам от времевата разлика и ще се върна преди някой да ме е усетил.

— Ти познаваш точно двама души в Кашфа — Люк и Корал. И двамата те видяха за пръв и последен път в църквата, докато се опитваше да ме убиеш, като накрая дори открадна меча на Люк. Бих казал, че той ще направи всичко възможно, за да ти свети маслото, още щом тя извика за помощ.