Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Повечето хора умеят да се грижат само за себе си — каза Клара, като ме извади от размишлението ми. — Въпреки че не го правят особено добре. И при това прекалено съсредоточаване над себе си Азът се деформира, изпълнен от прекомерни изисквания.
Отидохме до дървената портичка, през която се влизаше в градината.
— Работата в тази градина ще ти даде специален вид енергия, която не можеш да получиш от прегледа, от дишането или от практикуването на кунг-фу — каза Клара.
— Какъв вид енергия е това?
— Енергията на земята — отвърна тя. Забелязах, че очите й бяха станали зелени като току-що покълнали растения. — Тя допълва енергията от слънцето. Като обработваш почвата, сигурно ще усетиш как нахлува през ръцете ти. А може да навлезе и през краката ти, докато клечиш на земята.
Никога досега не бях се занимавала с градинска работа и не бях сигурна какво да правя. Помолих я да опише задълженията ми. Тя се взря за миг в мен, сякаш се чудеше дали е избрала подходящия човек за тази задача.
— Почвата още е влажна от вчерашния дъжд — каза тя, като се наведе и пипна пръстта. — Но когато е суха, ще трябва да носиш вода от потока с ведра. Или ако си много умна, ще изобретиш някаква напоителна система.
— Точно това може да направя — признах си аз. — Ще конструирам електрическа водна помпа, виждала съм такава в една селска къща, и ще я свържа с динамото. Така няма да се налага да мъкна ведра с вода нагоре по хълма.
— Все едно как ще го правиш, стига само посевите да се поливат. Освен това на всеки две седмици ще трябва да ги подхранваш с компост от онази купчина в края на градината. И да не пропускаш да изкореняваш плевелите. Тук те избуяват невероятно бързо. И дръж портичката затворена, да не влизат зайци.
— Всичко ще е наред — уверих я аз с половин уста.
— Добре. Можеш да започваш вече.
Тя ми посочи една кофа и каза да я напълня с компост и да я смеся с почвата около всяко стъбло. Когато се върнах с кофата, пълна с нещо, което се надявах да не е съдържанието на нощно цукало, тя ми даде една копачка да разрохкам пръстта. Известно време ме наблюдаваше как работя, като ме предупреждаваше да не копая прекалено близо до крехките растения.
Когато се съсредоточих в задачата си, започнах да се чувствам много добре и ме обгърна странно умиротворение. Почвата беше хладна и мека в пръстите ми. За първи път, откакто бях в къщата на Клара, аз се почувствах истински спокойна, в безопасност и закриляна.
— Енергията на земята е много подхранваща — отбеляза тя, сякаш бе забелязала промяната в състоянието ми. — Ти достатъчно си се опразнила с твоя преглед, за да може част от нея вече да прониква в тялото ти. И се чувстваш така спокойна, защото знаеш, че земята е майка на всички неща. — Тя посочи с широк жест лехите с растения. — Всичко идва от земята. Земята ни поддържа и подхранва; а когато умрем, телата ни се връщат в нея. — Тя замълча за миг, после добави: — Освен ако не успеем да направим големия преход.
— Искаш да кажеш, че съществува шанс и да не умираме ли? — попитах аз. — Наистина, Клара, не преувеличаваш ли?
Тя ми обясни, че като натрупваме енергия, ние можем да разтопим предубежденията си за света и тялото, като по този начин отваряме пространство в склада си за други възможности. Шансът да не умираме е една от тези възможности. Тя каза, че мъдреците на древен Китай са предложили най-доброто обяснение на тази необикновена възможност. Те твърдят, че личното осъзнаване на човека — или дъ — е напълно способно да ни свърже по своя воля с всеобхватното осъзнаване — или Дао. И тогава, когато дойде смъртта, индивидуалното осъзнаване не се разпилява, както при обикновеното умиране, а се разширява и свързва с по-голямото цяло.
Тя добави, че прегледът в тази подобна на пашкул обстановка в пещерата ми е дал възможност да събера и натрупам енергия. Сега трябва да използвам тази енергия, за да укрепя връзката си с абстрактната сила, наречена духът.
— Затова трябва да обработваш градината и да попиваш нейната енергия, както и енергията от слънцето — каза тя. — Слънцето дарява от своята енергия на земята и кара нещата да растат. Ако позволиш на слънчевата светлина да навлезе в тялото ти, и твоята енергия също ще порасне.