Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Друг начин да се пробуди този център под брадичката — продължи Клара — е да легнеш по корем и да поставиш брадичката си на двата юмрука, сложени един върху друг.
Препоръча ми, когато правя това упражнение с юмруците, да ги напрягам силно, за да увелича натиска под брадичката, а после да ги отпускам, за да освободя напрежението. Напрягането и отпускането на юмруците, каза тя, поражда едно пулсиращо движение, което изпраща малки приливи от енергия към жизнените центрове, пряко свързани с основата на езика. Тя подчерта, че това упражнение трябва да се прави предпазливо, иначе може да предизвика болно гърло.
Върнах се отново на палмовото кресло.
— Тази група от магически движения, която ти показах — продължи Клара, — трябва да се практикува всекидневно, докато престанат да приличат на масаж и станат това, което в действителност са: магически движения. Гледай ме! — нареди ми тя.
Загледах я как повтори движенията, които ми бе показала, но този път пръстите и ръцете й направо танцуваха. Ръцете й сякаш проникваха дълбоко в кожата на лицето; в други моменти те минаваха леко по него, сякаш се плъзгаха по повърхността на кожата с толкова бързи движения, че почти изчезваха. Направо ми действаше хипнотизиращо да следя тези изящни движения.
— Този начин на потупване никога не е бил в твоя инвентар — разсмя се тя, когато свърши. — Това е магия. Тя изисква различно намерение от намерението във всекидневния свят. При цялото това напрежение, което се предизвиква в лицето, ние определено се нуждаем от различно намерение, ако искаме да отпуснем мускулите и същевременно да засилим центровете, разположени там.
Клара каза, че всичките ни емоции оставят следи по лицето ни, повече отколкото по която и да било друга част на тялото. Затова трябва да освобождаваме натрупаното напрежение чрез магическите движения и съпътстващото ги намерение.
Тя се вгледа за миг в мен и отбеляза:
— Виждам по напрежението на лицето ти, че се затормозяваш с прегледа. Непременно направи тези движения, преди да си легнеш довечера, за да премахнеш бръчките по челото си.
Признах й, че наистина се притеснявам с моя преглед.
— Проблемът е, че прекарваш прекалено много време в пещерата — каза Клара, като ми смигна. — Не искам да се превръщаш в момиче-прилеп. Засега смятам, че си набрала достатъчно енергия, за да започнеш да учиш други неща.
Тя скочи от стола като изхвърлена от пружина. Толкова нелепо ми се стори да видя с каква лекота подскочи тази снажна и силна жена, че не можах да сдържа смеха си. Аз самата станах много по-тромаво, сякаш бях два пъти по-едра от нея.
Тя ме изгледа и поклати глава.
— Много си скована — отбеляза тя. — Имаш нужда от специални физически упражнения, за да отвориш жизнените си центрове.
Отидохме до преддверието на задния вход, където се държаха палтата и обувките. Тя ми подаде широкопола сламена шапка и ме заведе до една полянка, недалеч от кухненската пристройка.
Слънцето грееше ослепително; беше необикновено горещ ден. Клара ми каза да си сложа шапката. Посочи ми едно място, оградено с телена ограда, където почвата беше разорана и в спретнати тесни лехи бяха поникнали малки растения.
— Кой е обработил земята и е посадил всички тези растения? — попитах аз изненадана, защото не бях забелязвала Клара да е работила тук. — Изглежда много сериозно замислено. Ти ли си го правила?
— Не. Някой друг идваше и го правеше вместо мен.
— Но кога? Всеки ден съм тук, а не съм забелязала никого.
— Няма нищо тайнствено — каза Клара. — Човекът, който обработва тази зеленчукова градина, идва, докато ти си в пещерата.
Обяснението й съвсем не ме задоволи. Градината беше така добре поддържана, че за това явно е бил нужен повече от един човек. Но преди да продължа да я разпитвам, Клара обяви:
— Отсега нататък ти ще се грижиш за тази градина. Приеми го като новата си задача.
Опитах се да прикрия разочарованието си, че получавам поредната задача, която изисква всекидневни грижи. Бях си решила, че под физически упражнения Клара имаше предвид да практикуваме някаква нова форма на бойни изкуства, за предпочитане тези, при които се използват класически китайски оръжия, като меч с широко острие или дълга тояга. Като видя как клюмнах, Клара ме увери, че за мен е много подходящо да обработвам градината. Това ще ми осигури физическо раздвижване и излагане на слънцето, нужни за здравето и доброто ми състояние. Тя посочи още, че повече от шест месеца вече съм се занимавала единствено с това да се съсредоточавам над случки от живота си. Когато се грижа за нещо извън себе си, това ще ме предпази да не се самовглъбявам толкова. Смаях се, като си дадох сметка, че е минала половин година. Аз самата имах чувство, че едва вчера съм дошла в къщата на Клара, а животът ми се бе променил толкова коренно, че нищо не бе останало същото.