Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Като чух това, така се стреснах, че едва не изпуснах единия кристал. Опитах се да ги дам на Клара да ги държи, понеже не исках да имам повече нищо общо с тях, но тя отказа да ги вземе.
— Веднъж щом си държала кристалите по този начин в ръцете си, не можеш да ги предадеш на друг — смъмри ме тя. — Не е правилно; по-точно, опасно е. Трябва да се отнасяш изключително внимателно към тези кристали. Те са дар от силата.
— Извинявай — казах аз. — Не исках да изглежда като незачитане, просто се уплаших, като ми каза, че се използвали за оръжие.
— Някога да, но не и днес — поясни тя. — Ние сме загубили знанието за това как да ги превърнем в оръжие.
— Имало ли е такова знание в древно Мексико?
— Положително е имало! То е част от нашата традиция — заяви тя. — Както и в Китай, където има традиции толкова древни, че са се превърнали в легенди, така и в Мексико ние също имаме своя дял от вярвания и легенди.
— Но защо никой не знае много за нещата, които са ставали в древно Мексико, докато всички познават вярванията и практиките от древен Китай?
— Тук, в Мексико, има две култури, които са се сблъскали в челен удар: испанците и индианците — обясни Клара. — Ние знаем всичко за древна Испания, но не и за древно Мексико просто защото испанците са победителите и са се опитали да заличат индианските традиции. Но въпреки систематичните им и безпощадни усилия те не са успели напълно.
— Какви практики са се свързвали с тези кристали? — попитах аз.
— Според вярванията магьосниците от древните времена задържали мисловния образ на врага си, докато били в състояние на засилена и точно насочена концентрация — уникално състояние, което е почти невъзможно да се постигне, а още по-невъзможно да се опише. В такова състояние на мисловно и физическо осъзнаване те можели да манипулират образа, докато открият неговия център на енергия.
— Какво правели тези магьосници с образа на врага си? — попитах аз, глождена от нездраво любопитство.
— Вглеждали се да открият един отвор, който обикновено се намира в областта на сърцето, нещо като мъничък водовъртеж, около който циркулира енергията. Щом го откриели, те го пробождали с острия като копие кристал.
Само като спомена пробождането с кристал на образа на врага, аз се разтреперих. Но въпреки цялата си тревога не можах да се сдържа да не попитам Клара какво ставало с човека, чийто образ бил манипулиран от магьосниците.
— Сигурно тялото му залинявало, докато умре — предположи тя. — Или пък човекът се оказвал жертва на нещастен случай. Смята се, че самите магьосници никога не са узнавали със сигурност какво е станало, макар че ако намерението и силата им били достатъчно мощни, те можели да бъдат уверени, че ще унищожат врага си.
Повече от всичко ми се прииска да оставя кристалите, но в светлината на това, което ми каза Клара, не посмях да извърша такова кощунство. Отново се зачудих защо изобщо някой ще реши да ми ги даде.
— Магическите оръжия са били ужасно важни едно време — продължи Клара. — Оръжия като кристалите стават продължение на тялото на магьосника. Те се из пълват с енергия, която може да се насочва и проецира навън през времето и пространството.
Клара каза, че най-висшето оръжие обаче не е кристалното копие, мечът или дори пушката, а човешкото тяло. Защото то може да се превърне в инструмент, способен да събира, натрупва и насочва енергия.
— Ние можем да разглеждаме тялото или като биологически организъм, или като източник на сила — обясни Клара. — Всичко зависи от състоянието на инвентара в нашия склад; тялото може да бъде тежко и тромаво или леко и гъвкаво. Ако складът ни е празен, празно е и самото тяло, тогава през него може да протича енергия от безкрайността.
Клара повтори отново, че за да опразним себе си, ние трябва да се потопим в състояние на дълбок преглед и да оставим енергията да протича през нас безпрепятствено. Само в пълен покой, подчерта тя, можем да отстъпим на ясновидеца з нас пълната власт или ще позволим имперсоналната енергия на Вселената да се превърне в напълно лична сила на намерението.
— Когато опразним себе си достатъчно от остарелия, задръстващ ни инвентар — продължи тя, — енергията идва в нас и се събира от само себе си; когато се натрупа достатъчно, тя се превръща в сила. За наличието й би могло да съобщи каквото и да било: силен шум, тих глас, мисъл, която не е твоя, неочакван прилив на сила или на чудесно разположение на духа.
Клара подчерта, че при един окончателен анализ вече няма значение дали силата се е спусната в нас в състояние на бодърстване или сън; и в двата случая тя е еднакво действена, обаче във втория тя е по-неуловима и мощна.