Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Това, което изживяваме в будно състояние по отношение на силата, трябва да се приложи в съня — продължи тя, — а каквато и сила да изпитаме в съня, трябва да я използваме и като будни. Истински важното е да осъзнаваме, независимо дали сме будни или спим. — Тя се вгледа в мен проницателно и повтори: — Важното е да осъзнаваме.
Клара замълча за малко, после добави нещо, което сметнах за абсолютно ирационално. Тя каза:
— Осъзнаването на времето например може да позволи на човек да удължи живота си до неколкостотин години.
— Това е абсурд — казах аз. — Как може човек да живее толкова дълго?
— Осъзнаването на времето е специфично състояние на осъзнаване, което ни предпазва да остаряваме бързо и да умираме само на няколко десетилетия — обясни Клара. — Според едно вярване, предадено ни от древните магьосници, ако ние сме в състояние да използваме тялото си като оръжие — или казано в съвременни термини, ако изпразним склада си, — ние ще можем да се изплъзнем от света и да се скитаме навсякъде другаде.
— И къде бихме отишли? — попитах аз.
Клара ме погледна изненадано, сякаш бях длъжна да зная отговора.
— В сферите на небитието, в света на сенките — отговори тя. — Вярвало се е, че веднъж опразним ли склада си, ние ще станем толкова леки, че ще можем да се реем в пустотата и нищо не би попречило на полета ни. После можем да се върнем в този свят млади и обновени.
Поместих се на неудобния камък, понеже бях започнала да се схващам.
— Но това е само вярване нали, Клара? — попитах аз. — Легенда, предавана от древни времена.
— В този момент това е само вярване — съгласи се тя. — Но моментите, както всички неща, могат да се променят. В днешно време повече отвсякога човек има нужда да се обнови и да изпита празнота и свобода.
За миг се почудих какво ли би било да се превърна в пара като облак и да се понеса нагоре във въздуха, без нищо да възпира реенето ми. После мислите ми се върнаха отново на земята и се почувствах длъжна да кажа:
— Невъзможно ми е, Клара, да приема или да разбера всички тези приказки за осъзнаване на времето и преминаване в света на сенките. Те не са част от моята традиция или, както казваш ти, не са част от инвентара на моя склад.
— Не, не са — съгласи се Клара. — Това е магия!
— Да не искаш да кажеш, че магията все още съществува и се практикува и в днешно време? — попитах аз.
Клара внезапно стана и взе вързопа си.
— Не ме питай нищо повече за това — каза тя твърдо. — По-късно ти сама ще откриеш всичко, което поискаш да знаеш, но от някого, който е по-способен да ти обясни тези неща, отколкото мога аз.
10.
Клара седна на палмовото кресло в двора и се залови да четка лъскавата си черна коса. После я дооправи с пръсти, докато всичко си застана на място. Когато свърши с прическата си, тя вдигна лявата си длан до челото и започна да го потупва с кръгови движения. После плавно спусна длан от върха на главата надолу, до основата на врата, след което леко тръсна китката и пръстите си във въздуха. Тя повтори тази поредица още няколко пъти.
Наблюдавах като омагьосана движенията й. В тях нямаше нищо небрежно или произволно. Тя ги правеше в пълна концентрация, сякаш изпълняваше изключително важна задача.
— Какво правиш? — попитах я аз, нарушавайки мълчанието. — Това нещо като масаж на лицето ли е?
Клара ме загледа, както бях седнала на другото кресло и се опитвах да имитирам движенията й.
— Това кръгово потупване предпазва от образуване на бръчки по челото — каза тя. — Може да ти изглежда като масаж на лицето, но не е. Това са магически движения — движения на ръката, предназначени да събират енергия за конкретна цел.
— Каква е тази конкретна цел? — попитах аз, като тръснах китките си, както тя беше направила.
— Целта на тези магически движения е да помагат на човек да изглежда млад, като предотвратява образуването на бръчки — каза тя. — Това предназначение е решено предварително, не от мен или теб, а от самата сила.
Трябваше да призная, че каквото и да правеше Клара, то определено даваше резултат. Тя имаше чудесна кожа, която подчертаваше зелените й очи и тъмна коса. Винаги бях смятала, че младежкият й вид се дължи на индианския й ген. Не бях подозирала, че го поддържа умишлено чрез специфични движения.
— Винаги когато се събира енергия, както е случаят с тези магически движения, ние наричаме това сила — продължи Клара. — Запомни това, Тайша, сила е, когато се събира енергия, независимо дали от само себе си, или под нечие напътствие. Имаш да чуеш още много неща за силата, не само от мен, но и от другите. Те вече всеки момент ще се върнат.