Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Един пример. Получавам, значи, от него една ноемврийска вечер следната телеграма. Беше изминал близо месец от престоя ми в Туинг Хол.
„Чувай Бърти старче може ли да си представиш приятелю най-сетне се влюбих. Тя е най-прекрасното създание Бърти стари приятелю. Най-накрая Бърти зърнах светлина в тунела. Идвай веднага и доведи Джийвс. О да не забравя. Нали го знаеш онзи магазин за тютюн на Бонд Стрийт от лявата страна като вървиш към Оксфорд Стрийт. Иди да ми купиш сто къса от техните специални цигари и веднага ми ги изпрати. Моите привършиха. Знам че като я видиш Бърти дори ти ще си дадеш сметка че е чудо на чудесата. Не забравяй Джийвс. Не забравяй цигарите. БИНГО“
Телеграмата бе изпратена от селската поща в Туинг. С други думи, Бинго собственоръчно бе поднесъл това лигаво излияние пред ококорените очи на местната пошаджийка, на която населението несъмнено се осланяше за всяка свежа клюка. Едва ли можеше да разчита на по-сигурен резултат, ако бе наел селския глашатай. Като малък много обичах да чета за рицари и викинги, дето се изтъпанчват без срам и свян насред някой многолюден банкет и без да чакат покана и по всяка вероятност за голямо неудоволствие на невинно пируващите започват да си дерат гърлото на всеослушание как от тяхното момиче по-добродетелно няма. Винаги съм подозирал, че Бинго би се чувствал у дома в онези славни времена.
Джийвс ми беше донесъл телеграмата заедно с вечерната напитка и аз му я подадох за мнение.
— Време беше, разбира се — казах. — Не се е влюбвал вече втори месец. Интересно коя е жертвата този път.
— Госпожица Мери Бърджес, сър, племенница на преподобния господин Хепънстол. Отседнала е във викарията на Туинг.
— Господи! — Знам, че за Джийвс няма тайни на този свят, но този път си беше направо ясновидство. — Откъде знаеш?
— Докато гостувахме в Туинг Хол това лято, сър, завързах приятелски отношения с иконома на господин Хепънстол. Той има любезността да ме държи в течение на местните новини. От неговите писма съдя, сър, че младата дама се отличава със завидни добродетели. Имала сериозна интелектуална нагласа, доколкото разбрах. А господин Литъл бил твърде увлечен. Брукфийлд, моят кореспондент, пише, че миналата седмица нееднократно го е наблюдавал при пълнолуние как изпива с поглед прозореца му в напреднал час на нощта.
— Чий прозорец? На Брукфийлд?
— Да, сър. Поради безпочвеното убеждение на господин Литъл, че това е прозорецът на младата дама.
— Но какво прави в Туинг този човек?
— Господин Литъл е бил принуден да се върне към преподавателската си дейност при сина на лорд Уикхамърсли, сър, поради неуспешни спекулативни операции на надбягванията в Хърст Парк в края на октомври.
— Има ли нешо, което да не знаеш, Джийвс?
— Не бих могъл да кажа, сър.
Взех отново телеграмата.
— Явно иска от нас да му се притечем на помощ.
— Такъв е общият извод от тона на телеграмата, сър.
— Е, какво ще кажеш? Да откликнем ли?
— Бих ви препоръчал подобен ход, сър. Ако ми позволите да изкажа мнение, господин Литъл би трябвало да бъде насърчен и всячески подпомогнат в преследването на тази конкретна цел.
— Смяташ, че този път по недоглеждане се е спрял на печеливш кон, така ли?
— Чувам само свръхпохвални отзиви за младата дама, сър. Мисля, че тя несъмнено ще има благотворно въздействие върху господин Литъл, ако се стигне до щастлив завършек. Подобен съюз би възвърнал благоволението на чичото на господин Литъл, тъй като младата дама е с издигнато потекло и независим източник на средства. Накратко казано, сър, смятам, че ако можем да направим нещо, не бива да се бавим.
— Щом ти си зад гърба му — казах, — не виждам начин да не успее.
— Много сте любезен, сър.
Бинго ни посрещна на другия ден на гарата в Туинг и настоя да отпратя Джийвс с колата и багажа, а ние да се разходим пеш. Джийвс още палеше мотора, когато той започна да се словоизлива.
— Ах, колко е прекрасна тя, Бърти, ако само знаеш! Не е като тези лекомислени повърхностни съвременни момичета. Тя е сладко сериозна и красиво интелигентна. Напомня ми за… как й беше името?
— Мери Лойд (Сценичен псевдоним на Матилда Уд (1870–1922), знаменита актриса от английския мюзик-хол. — Б.пр.).
— Света Сесилия (Християнска мъченица, живяла през II век. Въпреки дадения обет за непорочност, била принуден да се омъжи. Според легендата пеела, докато я измъчвали. — Б.пр.), ето коя! — изръмжа Бинго и ме изгледа с омраза. — Кара ме да се стремя да стана по-благороден, по-свестен, по-задълбочен, по-разностранен мъж.
— Едно не проумявам — отплеснах се аз по свой си поток на съзнанието. — Какъв е принципът, по който ги подбираш? Говоря за момичетата, в които се влюбваш. Каква ти е системата? Едно с едно не си прилича. Първо Анабела келнерката, после Хонория Глоеъп, последвана от онзи трън в очите Шарлот Корде Роуботъм…