Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Не е той. Съмнявам се дали има много мъже, независимо от типа, при които или с които бихте работили.
Тя се усмихна повече с устни, отколкото с поглед.
— Никога не съм пробвала и нямам такова намерение. Не бих имала нищо против мъж от вашия тип да работи при мен. Колко ви плаща Ниро Улф?
— Нищо. Стоя при него само от любов към работата. Срещам се с интересни хора като вас. Ако ми омръзне и напусна, ще дойда да ви напомня. Като споменах за напускане, мислите Ли, че Карлота е напуснала Ванс, защото мнението й за него е било подобно на вашето? Тя може би е споменала…
Телефонът иззвъня пак. Ако се съди по разговора, беше някакъв важен клиент. После тя се обади на двама от подчинените си — на единия даде подробни инструкции, а другия направи на нищо. Като затвори телефона, погледна часовника ся.
— Става късно — каза тя, — а имам един куп работи.
— И аз, благодарение на вас. — Станах. — Смятате ли, че вашето мнение за Ванс е повлияло на Карлота?
— Съмнявам се. Дори да е било така, тя нямаше да ми каже. Беше много… затворена.
— Ръкувате ли се с мъже? Тя избухна във весел смях.
— Понякога. Ако искам да свършат нещо.
— Значи аз отговарям на условието. — Протегнах ръка към нея. — Искате да си тръгна.
Стисна ми ръката здраво и приятелски.
— Ако там ви омръзне — каза тя, — бих могла да ви плащам петнайсет хиляди като начало.
— Ще запомня това. Какъв цвят рози обичате?
— Зелени с черни гръбчета. Ако ми изпратите сто и двайсет рози, ще ги продам на някой клиент. Аз съм бизнесменка.
Несъмнено беше такава.
Глава 13
Улф слезе от оранжерията в шест часа и ме завари да чета списание — бях свалил вратовръзката и обувките си и бях вдигнал си краката на един жълт стол. Като мина покрай мен, кимнах нехайно, прозях се и продължих да чета. Чух как стола — изпъшка под тежестта му — една седма тон. Не виждах възмутения му поглед, защото бях с гръб към него, но го усещах.
Той попита:
— Да не си получил удар? От горещината? Извърнах нехайно глава към него:
— Не, сър. Добре съм. Почивам си. Сол позвъни преди няколко минути и го поканих на вечеря. Работата е свършена.
бащата на мис Деново е Флойд Ванс. Канех се да й се обадя, но може би предпочитате да й го съобщите лично.
— Пфу! Докладвай.
Свалих краката си от стола без да бързам, поразкърших рамене и се наведох да си обуя обувките. Когато се намирам тт пи бюрото си, не виждам вратата към коридора и по-голямата част от стаята, а на стената пред мен има огледало с размери един и двайсет на един и петдесет, за да следя какво става зад гърба ми. Използвах го да си сложа вратовръзката, вчесах косата си с пръсти, завъртях се на стола и казах:
— Едва ли някога ще поискате да научите мъчителните — подробности за това как стигнахме дотук, но ако пожелаете, с удоволствие ще ви ги разкажа. Преди час и половина една жена на име Дороти Себър, която върти — повтарям, върти — фирма за доставки по домовете в Рокефелър Сентър, попита: „Но какво бих могла да ви кажа за Източна трийсет й девета № 10? Излязох оттам преди осемнайсет години. Обичах онази дупка. Седнете“. Ако нямате нищо против, ще си послужа с моята, не с вашата формула. Предпочитам да използвам „аз“ и „тя“ вместо „Гудуин“ и „Себър“.
Предадох му разговора дословно, а той както винаги се облегна назад със затворени очи. Когато свърших, остана неподвижен цяла минута, а после помръдна само с устни и измърмори:
— Много задоволително.
— Беше крайно време — казах аз с чувство. — Въпроси? Той отвори очи и попита:
— Защо рози?
— Очаквах този въпрос. Казах го без да мисля. Сигурно защото ми се стори, че не е подходящ тип за орхидеи. Вероятно, би могла да продаде орхидеите на Ниро Улф много по-добре, отколкото рози от обикновен цветарски магазин.
— Ще й изпратим няколко стръка Phalaenopsis Aphrodite. По-хубави са отвсякога. Сега, след като имаше време да помислиш, смяташ ли, че работата е свършена?
— Само се облизвах след толкова много гладни дни. Вероятността Флойд Ванс да е бащата е петдесет на едно, но това няма да е достатъчно пред съда! Може би клиентката ще остане доволна, но признавам, че има и други аспекти.
— Посочи ги.
— Добре. За нас най-важно от всичко е вашата честна дума. Преди четири дни казах на Креймър: „Упълномощен съм да ви предам честната дума на мистър Улф, че ако открием нещо, което може да използвате, ще ви го предадем преди ние самите да си послужим с него.“ Наистина добавих: „Най-малко две минути предварително“, но обещанието си остава. Разполагаме със следните факти. Първо: Карлота Вон е забременяла през лятото на 1944 и почти сигурно не е била омъжена. Второ: прекарала е цялото лято на 1944 в близки отношения с Флойд Ванс. Трето: в понеделник, 22 май 1967, четири дни преди смъртта на Карлота Вон, известна тогава като Елинър Деново, Флойд Ванс се е опитал да се срещне с нея и секретарката го изгонила. Подобни опити е правил и по-рано. Не бих се наел да убеждавам Креймър, че тези три точки, разглеждани заедно, няма да са му от полза. Разбира се, вашата честна дума си е ваша грижа, но вече я ипотекирах. Улф изсумтя: