Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Не може просто да ми кажеш. — Тя погледна Лили. — Ако не възразявате, мис Роуън, искам да го попитам нещо. Искам да кажа, насаме.
— Нямам нищо против — каза Лили, — но аз го познавам по-добре от теб. Сега той работи. Когато се забавлява, най-често е прекрасен. Но когато работи става невъзможен. Вече каза, че няма да ти даде никакви подробности, но щом искаш да опиташ, не възразявам.
— Аз обаче възразявам — отвърнах. — Имам да свърша някои неща, а й няма нищо, което бих могъл или бих искал да ти кажа. Новото развитие може и да не доведе до нищо, но първо трябва да се уверя в това. — Станах. — Отиди вкъщи да си вземеш нещата, но не се бави. — На Лили казах: — Стандартната тарифа за бодигард е шест долара на час, но трябва да извадиш часовете, през които работите върху книгата.
— Може ли да я взема извън Ню Йорк през уикенда?
— Не. Има слаба вероятност да ни потрябва.
— Не си изпи чая.
— А съм много жаден.
Вдигнах чашата, отпих две-три глътки, целунах я по челото и си тръгнах.
Скоро ще настъпи денят, може би след година-две, може би след пет, когато вече няма да мога да пиша и публикувам тези хроники. Няма да има какво да разказвам, защото ще е почти невъзможно да се придвижвам из Ню Йорк, детективската работа ще бъде сведена до телефонни разговори и пътуване, пеш, а при това положение, какво ли би открил който и да е, детектив? Онзи петък Таксито измина четирите мили от Из-? точна шейсет и трета улица до сградата, където Нюйоркската телефонна компания съхранява архива си от стари телефонни указатели, които предоставя на разположение на интересуващите се, за цели четирийсет и девет минути. Щом обаче се добрах дотам, само за пет минути научих, че „Ванс, Флойд“ фигурира в указателя на Манхатън за 1944 и адресът му е бил Източна трийсет й девета № 10. Сигурно е бил служебен адрес, тъй като в този район няма жилищни сгради. Това беше задоволително по две причини — първо, бил е в Ню Йорк през 1944 и второ, от офиса си е можел да стигне пеш за обяд или вечеря до ресторант „Туфити“ на Източна четирийсет и шеста улица. Естествено следващата стъпка беше да хвърля един поглед на Източна трийсет и девета № 10, но се налагаше да поотложа това, защото Сол щеше да дойде да обядваме и да се съвещаваме. Точно когато таксито зави от Девето авеню по Трийсет и пета улица го видях да слиза от друго такси, спряло насред улицата пред старата кафява къща.
През следващия час на масата в трапезарията получих храна както за стомаха, така и за духа. За стомаха — пай с дреболии и бадеми и студен пудинг от зелени царевички. За духа — дискусия по въпроса дали музиката — която и да е музика — има или би могла да има някакво интелектуално съдържание. Улф каза не, Сол каза да. Подкрепих Сол не само защото тежи едва наполовината на Улф, но и защото някои от доводите му наистина ми харесаха. Неотдавна една вечер у тях, докато чакахме другите за покер, той ни изсвири на пианото една пиеса — струва ми се, Дебюси — и Лон спомена нещо за интелектуалната й сила, а Сол отвърна, че музиката няма интелектуална сила. Както казала една жена на папагала си, всичко зависи от това с кого говориш. След обяд в офиса информирах Улф как сме решили да действаме със Сол, предадох му телефонните си разговори с Натаниъл Паркър и Лили и после докладвах:
— Свърших едно нещо и научих друго. Уредих клиентката да остане в апартамента на мис Роуън до второ нареждане, а научих, че през 1944 Флойд Ванс е имал телефон в офис на Източна трийсет и девета № 10. Нямаше време да отида на оглед, но знам, че старите постройки от южната страна още стоят. Ако Сол няма някаква по-добра идея, ще започнем атаката оттам.
Улф погледна към Сол.
— Никакви идеи нямам, дори и лоши. — отвърна Сол. — Винаги е от полза да видиш заподозрения, но Арчи вече го е виждал, така че едва ли ще ви кажа нищо ново — прегърбен тип на средна възраст, който може би е изглеждал много добре преди двайсет и три години. Има две стаички — в едната седи той, а в другата една силно начервена блондинка. Попитах го за бившите и настоящите му клиенти, но той или нямаше с какво да се похвали, или не искаше. Разбира се, пожела да му кажа кой е клиентът на Паркър, което беше естествено, но ме притисна повече, отколкото трябваше. Почти нищо не научих и за малко да направя грешка. Щях да го попитам дали е имал сред клиентите си някой телевизионен продуцент, но, разбира се, не го попитах. Като отивах натам, се чудех дали ще е възможно да отмъкна предмет с ясни отпечатъци от пръстите му, но той остана през цялото време с мен в стаичката. Ако заключва вратата, когато излиза, това няма да е проблем. Бравата е обикновен „Уингейт“. Всеки от нас с Арчи би могъл да я отключи със затворени очи.