Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Тя е моя грижа и моя отговорност.
— После има един аспект, който представлява по-голям интерес за мен, отколкото за вас. Не става въпрос за чест, а за лична обида — Сайръс М. Джарет два пъти ме изрита по задника и бих искал да му върна комплимента. Каква връзка е имало и все още има между Джарет и Ванс, която да принуди Джарет да започне да изпраща чекове на Карлота Вон, известна като Елинър Деново, две седмици след раждането на детето й и да продължи да ги изпраща до смъртта й? Това би могло да е още един въпрос, полезен за Креймър, но не е причината, поради която искам да знам. Разбира се, мис Деново също би искала да знае. Вярвам, че клиентът трябва да остане доволен. Вярвам също, че и аз трябва да остана доволен. Добре. Това беше само фукня — работата не е свършена. Вие сте на ход.
Очаквах, че ще започне представлението с устните, но той само наведе глава на една страна.
— Работата е там, че не знаем пред коя от две възможни ситуации сме изправени. Ако той е бащата, но не е убиецът, ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да докажем това. Извършил го е преди много години. Но ако той е и убиецът, ситуацията е значително по-проста — Извършил го е само преди три месеца. Ще решим този въпрос и после ще видим какво да правим. Можеш ли да го докараш тук довечера?
— За какво? Да го питам ли дали все още иска да се запознае с вас?
— Става за начало. Ако откаже, кажи му, че аз желая да се запозная с него. Кажи му, че трябва да го питам защо не е отговорил на обявата, с която искахме сведения за Карлота Вон, известна също като Елинър Деново.
Бях запомнил домашния телефон на Ванс, но взех указателя, за да проверя и установих, че паметта не ме лъже. Беше седем без петнайсет, когато позвъних и ако се хранеше навън, сигурно нямаше да намеря никого. Но след два сигнала някой вдигна телефона.
— Мистър Флойд Ванс, моля.
— На телефона.
— Обажда се Арчи Гудуин. Работя за Ниро Улф. Може би си спомняте видяхме се при Лили Роуън и вие…
— Спомням си.
— И вие споменахте, че бихте искали да се запознаете с Ниро Улф и да му направите едно предложение. Току-що напомних на мистър Улф за това, докато обсъждахме нещо и той реши, че също би желал да се запознае с вас. Бихте ли могли да дойдете довечера, да речем в девет часа?
Мълчание. Минаха пет секунди.
— Трябваше да ме предупредите по-рано.
— Прав сте. Работата не е на пожар, но ако не ви е прекалено неудобно, адресът е…
— Знам адреса. — Мълчание. — Казвате в девет!
— Да. Или по-късно, ако така вие е по-удобно.
— Недейте да любезничите. Ще дойда към девет.
Щом затворих, на вратата се позвъни и отидох да видя кой е, очаквайки, че ще е Сол. Той беше. Отворих вратата само на два сантиметра и казах през пролуката:
— Може би няма да искаш да влезеш. Няма шампанско. Има аспекти.
Вината беше моя. Когато Сол се обади по телефона, току-, що се бях прибрал, преизпълнен със самодоволство и желание да зарадвам всички. Затова не само го поканих на вечеря, но и му казах, че съм приготвил бутилка шампанско „Дом Периньон“. По-късно стана ясно, поради аспектите, че ще е прибързано да слагам шампанско в хладилника и изобщо не отидох в кухнята. Не че беше нужно да обяснявам или да се извинявам на Сол — продължителните неуспехи бяха изнервили и него. Все пак с мидите и филето от костенурка на скара, той изпи повече от половин бутилка „Монтраше“, което компенсира донякъде липсата на шампанско. След вечеря се преместихме в офиса да пием кафе и да уточним програмата. При появата на Ванс, Сол щеше да отиде в предната стая, а веднага щом настаним госта, да излезе и да се отправи към Лексингтън Авеню № 490, за да вземе от там предмети, по които сигурно има отпечатъци от пръстите му. Тъй като вече беше видял ключалката, Сол знаеше какви ключове да подбере от асортимента в шкафа и след като свърши това, ми помогна да подготвя сцената в офиса. Избърсахме грижливо дванайсет предмета — масичката до червеното кожено кресло, двата пепелника — този на масичката и другия на бюрото на Улф, двете снимки на Елинър Деново в чекмеджето на Улф, четири различни чаши, тъй като не знаехме какво ще иска да пие, две кутии кибрит — една на масичката и друга на бюрото на Улф и червеното кожено кресло, сантиметър по сантиметър. От време на време хвърлях поглед към Улф, за да се поразвеселя. Той седеше, преплел пръсти върху най-широката си част и ни гледаше намръщено. Много добре знаеше, че това, което правехме, беше далеч по-важно от всичко, което би могъл да измисли и затова се ядосваше. Много му се искаше да заеме пак позата на човек, който може да разреши всички земни и космически проблеми само като се облегне назад, затвори очи и мърда устни. Лошото е, че черната работа, която двамата със Сол вършим вместо него, почти винаги е другаде, но поне този път това ставаше тук в неговия офис, пред очите му. Учудих се, че не се премести в кухнята.