Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Да, Арчи. — Харесвам начина, по който Паркър произнася тези думи. Той знае, че поръчките на Улф са интересни, но може да се окажат трудни и деликатни, затова „Да, Арчи“ звучи полурадостно, полутъжно. Съобщих му, че този път няма нищо особено.
— Нещо съвсем дребно. Един човек на име Флойд Ванс има офис на Лексингтън Авеню № 490. Той е консултант — не по правни въпроси, а по връзки с обществеността, което, както знаете, е много по-нова професия. Дребното нещо е да му се обадите и да му кажете, че има клиент, който се кани да го наеме и искате да изпратите един човек да поговори с него. Името му е Сол Панцър, а способностите му са ви известни. Може да го посети по всяко време — колкото по-скоро, толкова по-добре. Аз излизам, но Сол ще чака да му позвъните тук. Записахте ли името — Флойд Ванс?
— Записах го. А ако поиска повече подробности?
— Не сте готов да му дадете такива.
— Добре казано. Наистина не съм. Предайте моите почитания на гения.
Той не се шегуваше, но знаеше, че ми е известно какво точно би добавил под формата на дълга забележка след тези думи. Набрах друг познат номер да помоля за друга услуга и после се качих в стаята си да се обръсна и преоблека. Десетте минути преди закуска не ми бяха стигнали.
Беше много горещо, за да ходя пеш две мили до Източна шейсет и трета улица, а и бях казал на Лили, че ще пристигна към единайсет и трийсет. Натиснах звънеца пет минути по-рано и леко се изненадах, че ми отвори Мими. Когато съм споменал точен час, почти винаги ме посреща Лили, според мен защото си е внушила, че не е редно прислужницата да отваря на мъж, който има ключ. Никога не съм се мъчил да разбера откъде й е дошла тази идея. Чуждите идеи не са моя работа, стига да не ми пречат. После преживях втора лека изненада. По телефона бях казал на Лили, че искам да видя както нея, така и мис Деново, но все пак беше странно, че са на терасата по това време с кана изстуден чай, вместо да са вътре и да работят. В апартамента имаше климатична инсталация. Дали Лили наистина все още… Какво ме интересуваше? Идвах по работа. Преместих един стол между тях, седнах, приех предложения ми чай с лимон и мента и казах:
— Извинете ме за лошите обноски. Предстои ми труден ден. — Обърнах се към Лили. — Работим по един проблем на мис Деново. Занимаваме се с това от…
— Арчи! Недей!
В този случай чуждите идеи ми пречеха.
— Сега говоря аз! — казах отчетливо и продължих. — Работата е много лична и Ейми не иска никой да знае за това, дори ти. Фактът, че ми се доверява в такава степен и ми говори на „ти“ ме изпълва с гордост и удоволствие, но относно проблема й ще спомена само едно — тя няма вина за него. Причината са други хора — тя просто иска да го разреши. Дойде при Ниро Улф точно преди две седмици.
— Защо… — започна Ейми и спря.
Лили ми се усмихна.
— Оле, Ескамильо! — извика тя и ми прати една въздушна целувка.
— Снощи имаше развитие — казах на Ейми. — Тъй като мис Роуън е тук, не мога да ти разкажа подробностите, пък и на този етап не бих го сторил. Но сега вече имаме доста сериозни основания да предполагаме, че смъртта на майка ти не се дължи на случайна автомобилна злополука, а на предумишлено убийство, и ако е така, възможно е той да има планове и за тебе. Ние не знаем…
— Той? Кой е той?
— Сигурно никога не си чувала името, което предизвика интереса ни и няма да го научиш сега. Ние не знаем какъв мотив е имал да убие майка ти, нито дали има мотив за теб, но веднъж в подобна ситуация направихме сериозна грешка, а Веднъж стига. — Обърнах се към Лили: — Може ли да остане тук? Наистина да остане. Да не излиза дори в антрето. На терасата може. Той едва ли има хеликоптер. Докато научим повече, отколкото знаем сега. Може би само за два-три дни, но може да е и за две-три седмици. Бихте могли да свършите много работа по книгата.
— Защо не? — отвърна Лили. — Разбира се. Ейми присви очи към мен и се намръщи.