Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Бащата на Ейми позвъни на вратата в девет и десет. По уговорката Сол отиде в предната стая, а аз отворих, заведох го в офиса и го настаних на червеното кожено кресло. После направих нещо, което съм опитвал много пъти, макар отдавна да знам, че е абсолютно безполезно. За публиката в съдебната зала е естествено да се мъчи да определи по външността на подсъдимия дали е виновен или не, докато за практикуващ детектив това е чиста глупост. Но ето че все пак го направих. Вгледах се в подпухналите очи, отпуснатите бузи, оредялата коса, прегърбените рамене, кафявите отдавна нелъскани обувки, като наистина се надявах, че по тях ще проличи дали той е убил Елинър Деново. Празна работа!
Докато стигнах до това заключение, Улф вече говореше:
— …не, че презирам всички банални изрази — много от най-красивите думи и фрази в английския език някога са били вулгаризми, а днес звучат свежо. Но модно клише като „имидж“, с което сега толкова се злоупотребява, буди Отвращение. Казали сте на мистър Гудуин, че моят „имидж“ трябва да се повери в ръцете на специалист и че искате да се запознаете с мен. Ако имате някакви предложения, ще ви изслушам от любезност, но не наричайте репутацията ми „имидж“.
— Стига с тези любезности. Задръжте си ги. — Гласът на Ванс не беше онзи, който помнех. При предишната ни среща ми се стори, че има доста приличен дар слово, но дикцията му внезапно се беше влошила. Той продължи: — След разговора с Гудуин научих нещо за вас. Вие не давате пет пари за обществения си имидж. Защо ме повикахте тук — само за да ми кажете, че не обичате клишета ли? Да си вървя ли вече?
Улф кимна.
— Това е вашият въпрос. Защо ви повиках? Моят въпрос е — защо дойдохте? Едва ли някой от нас двамата се надява да получи искрен отговор. Всъщност, мистър Ванс, и аз не съм съвсем наясно с целта си. Едната възможност е, че бих искал да знам защо сте накарали приятелите си да ви заведат при мис Роуън и да ви запознаят с мистър Гудуин. Другата е, че бих искал да знам защо сте направили няколко опита да се видите с мисис Елинър Деново през май. Третата е, че искам да ви питам за връзката ви с мис Карлота Вон през лятото на 1944. Има и друга — чудех се защо не отговорихте на обявата, която беше отпечатана в…
— Господи, дайте ми молив и хартия: Трябва да си водя бележки.
Не му бяхме приготвили хартия. Човек не може да се сети за всичко. Извадих лист и молив от чекмеджето, а той ги взе, вероятно защото се чудеше какво да каже и искаше да се намира на работа.
— Както виждате, нали сте поклонник на клишетата, предлагам ви неизчерпаеми възможности. — Той наклони глава към мен. Все още не бях седнал. — Моля те, Арчи, бира.
— Да, сър. — Направих една крачка и спрях: — Нещо за пиене, мистър Ванс?
— Не — отвърна той категорично.
Тръгнах разочарован, защото отпечатъците остават най-добре върху чаша или бутилка, но като стигнах до вратата, той изведнъж възкликна:
— Защо не? Скоч с вода. И лед.
Бяхме казали на Фриц, че няма да ни трябва и той беше излязъл. В кухнята сложих бирата и чашата на Улф на един поднос, а на друг — избърсана чаша, купичка, която избърсах преди да сложа лед в нея, кана, която избърсах преди да я напълня с вода, и бутилка „Джони Уокър“ с черен етикет, която също избърсах. Това отне известно време и стана причина да изпусна едно нещо. Когато се върнах в офиса с подносите, Ванс си беше запалил пура, пак за да се намира на работа, но така и не разбрах дали ги вади от джоба си по една или ги държи в кутия, нито дали е използвал кибрита на масичката. Пурата беше дълга „Панатела“, съвсем различна от „Бонита“ със златен етикет, но това не ме разтревожи. Ако си беше забравил кутията в онази кола, здравият разум би му подсказал да смени марката. Сервирах им, отидох в кухнята да си налея мляко и когато се върнах, Ванс държеше чашата си в ръка, а Улф говореше.
— …нямам нито намерение, нито желание да предявявам някакъв иск или обвинение. Смятам, че моята клиентка също няма такива намерения. Искам единствено това, за което съм нает. Не мога да назова клиентката си, но ако по онова, което ви питам, отгатнете самоличността й, от само себе си ще отговорите и на моя основен въпрос. От обявата ясно се разбира, че жената, известна като Карлота Вон, по-късно е сменила името си на Елинър Деново, но ако предпочитате да не ми казвате нищо за Елинър Деново, ще се ограничим с Карлота Вон. Между другото…