Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Пренхое реши, че отиват в града. Но Шуфой спря пред високата порта на едно от благородническите имения и се представи на вратаря. Мъжът му отвърна крайно недружелюбно:
— Вдовицата Анета не приема посетители.
Шуфой трябваше да извади картуша9 на Амеротке и да го напъха едва ли не в лицето на човека, за да постигне своето. Пазачът ги упъти в имението. Джуджето и писарят минаха по една алея, от там по широки стълби и влязоха във входа на къщата. Един прислужник ги придружи до красива приемна зала с тъмночервени дървени колони, оформени като тръстикови стъбла. В горния край на боядисаните в бледожълто стени минаваше фриз с изображение на патици и гъски, които излитаха от гнездата си в гъсталака от папирус. От двете страни на входната врата, отваряща път към вътрешния дял на къщата, бе изрязано изображението на червенокосия бог, а над самата врата бе поставен церемониален щит с герба на полка на Сет.
— Какво правим тук? — запита Пренхое, след като прислужникът се бе погрижил те да измият ръцете си и бе мазнал масло на челата им.
— Дошли сме по работа на господаря Амеротке — заяви със звучен глас Шуфой.
— Господарката Анета — извести домашният прислужник.
Посетителите мигом скочиха на крака. Пренхое едва запази сериозно изражение на лицето си при гледката на жената, полагаща усилия да се движи бързо: тя приличаше на хипопотам. Беше ниска, твърде пълна и се клатушкаше като гъска при всеки опит да пристъпи напред. Очевидно бе положила много усилия, но въпреки всичко черната й перука бе провиснала на една страна. По лицето й имаше повече руж и други оцветители, отколкото по стените на цялата й къща, а прозрачната й рокля бе издута като корабно платно. Пренхое помисли, че може и да му прилошее от благоуханните облаци, които се носеха от нея.
— Посетители значи — изгука тя, докато тъмните й очи оглеждаха внимателно Пренхое от главата до петите. После погледна почти с отвращение към Шуфой. — Твърдите, че ви изпраща върховният съдия Амеротке? Веднъж го срещнах: какъв хубав мъж! — в този миг прислужникът се върна с тих стон и пъшкане, носейки тежък стол с кожено облегало. Вдовицата Анета се стовари в него. Шуфой се засмя несдържано и Пренхое го ритна болезнено по глезена. Домакинята се обърна към слугата: — Донеси вино и сладкиш от фурми. О, да, и малко череши. След като сервираш, затвори вратата отвън и не подслушвай! — а след като прислужникът изпълни нареждането, тя поиска да види отново картуша на Амеротке. После отпи юнашка глътка вино, млясна с уста и се вгледа в Шуфой. — Не мога да ви поканя на друго място в къщата — излъга тя. — Боядисват останалите стаи. Приготвям се за празника на Опет10… Е, какво иска върховният съдия?
— От какво почина героичният ви съпруг? — Шуфой реши да премине направо към същината.
— О, ами… да, умря преди почти година в сезона на покълването.
— От какво, уважаема госпожо?
— Въздух не му достигаше — гласеше отговорът, чрез който Анета недвусмислено демонстрираше отегчение и раздразнение.
— Значи господарят Амеротке ще трябва да ви призове пред съда — заплаши я Шуфой.
— Мен? Вдовицата на един от Пантерите от Юга! — възкликна тя подигравателно.
— Дъщерята на генерал Пешеду вече е там…
Домакинята едва не се задави с поредната череша. После отпи още една голяма глътка вино и заговори:
— Съпругът ми, достойният Камун, бе роден за истински войник. След голямата победа срещу хиксосите той продължи да служи в Делтата. Там се разболя от малария, която отслаби организма му. Състоянието му се влошаваше от година на година. После умря… — тя впи поглед на кошута в Пренхое, — а мен остави горка вдовица…
— А бойните му другари?
— О, храбрите воини на фараона ли? Уважаемият Пешеду може да ви разкаже всичко: тук празник, там празник, тук парад, там парад — отговори тя, премествайки ръцете си ту вляво, ту вдясно.
— Името Ипумер говори ли ви нещо?
Анета отвори уста, за да каже нещо, но после пак я затвори. Черните й очи замигаха бързо-бързо. Шуфой набеляза рязката промяна в настроението й.
— Госпожо, тук съм по работа, свързана със Залата на двете истини. Ако ме излъжете — зазвуча надуто гласът на джуджето, — все едно лъжете господаря Амеротке, приятеля на фараона!
— Ами… аз… — заекна тя, — да, чувах за делото срещу Нешрата, а Ипумер е посещавал моя дом…
— Преди смъртта на съпруга ви, така ли?
— Преди, разбира се, след това — не!
9
Кръгла или елипсовидна опознавателна емблема на фараона и на висши сановници с различна направа, носеща име или символ. — Бел.прев.
10
Ежегоден тържествен празник с церемониални пътувания по Нил и жертвоприношения, продължаващи понякога по двайсет и седем дни. — Бел.прев.