Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Е, това е лошо. Чиновници, запишете, че господин Талоу е оскърбил съда. Ще започваме… — Съдията сложи очила и започна да оглежда документите в продължение на няколко минути. Кити седеше с изправен гръб, скована от нерви.
Съдията махна очилата си и я погледна косо.
— Катлийн Джоунс?
Кити подскочи.
— Да, госпожо.
— Седнете, седнете. Предпочитаме да поддържаме атмосферата колкото се може по-неофициална. А сега, понеже сте млада — на колко сте всъщност, госпожице Джоунс?
— Тринайсет, госпожо.
— Ясно. Понеже сте млада и с обикновен произход, в това няма съмнение — тук виждам, че баща ви е продавач, а майка ви е чистачка — тя изрече тези думи с леко отвращение — може да сте се уплашили от обстановката тук. — Съдията направи жест към залата. — Но трябва да ви кажа да не се страхувате. Това тук е дом на справедливостта, където дори и по-малко равните са добре дошли, стига да говорят истината. Разбирате ли?
Кити бе пресипнала; така че се оказа трудно да отговори ясно.
— Да, госпожо.
— Много добре. Тогава ще изслушаме вашата страна по случая. Моля, продължете.
Следващите няколко минути, с доста дрезгав глас, Кити очерта събитията от своя гледна точка. Започна несръчно, но се разгорещи и започна да описва колкото се може по-подробно. Съдът слушаше тихо, включително съдията, която я гледаше безстрастно над очилата си. Чиновниците щракаха по клавиатурите си.
Тя приключи с пламенно описание на състоянието на Якоб след заклинанието на черния акробат. След като свърши, в съдебната зала се възцари тягостна тишина. Някой някъде се изкашля. По време на речта навън беше започнало да вали. По прозорците нежно барабаняха капки; светлината в стаята бе станала водниста и замъглена.
Съдията се отпусна в стола си.
— Чиновници на този съд, записахте ли всичко това?
Един от тримата мъже в черно вдигна глава.
— Да, госпожо.
— Много добре. — Съдията се намръщи, сякаш бе недоволна. — В отсъствието на господин Талоу, аз неохотно трябва да приема тази версия на събитията. Присъдата на този съд…
Внезапно на вратата на съдебната зала прозвуча силно чукане. Сърцето на Кити, което бе подскочило до небето при думите на съдията, сега падна в петите й от лошото предчувствие. Младият човек със зелената шапка скочи да отвори вратата; с отварянето той едва не бе съборен на земята от енергичното влизане на Джулиъс Талоу. Облечен в сив костюм с тънки розови ивички и с издадена напред брадичка, той закрачи към свободния стол и седна решително на него.
Кити го изгледа с ненавист. Той отвърна на погледа й с лека усмивка и се обърна към съдията.
— Господин Талоу, предполагам — рече тя.
— Точно така, госпожо. — Очите му бяха сведени. — Аз смирено…
— Закъсняхте, господин Талоу.
— Да, госпожо. Аз смирено поднасям извиненията си на този съд. Бях задържан в Министерство на вътрешните работи тази сутрин, госпожо. Спешен случай — дреболия, свързана с три фолиота с бикови глави на свобода в Уопинг. Вероятно терористично действие. Трябваше да помогна да се информира нощната полиция относно най-добрите начини за справяне с тях, госпожо. — Той прие по-отпусната поза и смигна на тълпата. — Купчина плодове, покрити с мед — това е номерът. Сладкото ги привлича и после…
Съдията удари с чукчето по скамейката.
— Ако нямате нищо против, господин Талоу, това е напълно извън темата! Точността е жизненоважна за раздаването на справедливост. Намирам ви за виновен в обида на съда и в резултат на това ви глобявам петстотин лири.
Той отпусна глава, истинска картина на огромно разкаяние.
— Да, госпожо.
— Обаче… — Гласът на съдията се смекчи някак. — Вие пристигнахте точно навреме да изложите своята версия по случая. Вече чухме версията на госпожица Джоунс. Знаете обвиненията. Как пледирате?
— Невинен, госпожо! — Изведнъж той се изправи на стола, изпъчи се агресивно и уверено. Ивичките на гърдите му се опънаха като струни на арфа.
— Със съжаление ще кажа, госпожо, че трябва да си спомня един инцидент на невероятна диващина, в който двама разбойници — включително, извинете ме, госпожо, онази превзета млада дама, седяща ей там, — устроиха засада на колата ми с намерение да ме ограбят и наранят. Беше си чист късмет, че със силата, която за щастие владея, успях да ги отблъсна и да избягам невредим.
Той продължи да развива лъжата си в продължение на почти двайсет минути, посочвайки мъчителни спомени за смразяващите заплахи, отправени от двамата нападатели. Той често се отплесваше с кратки вицове, които припомняха на съда важната роля, която имаше в правителството. През цялото време Кити седеше пребледняла, впила нокти в стиснатите си юмруци. Веднъж или два пъти тя забеляза как съдията кима при някои неприятни детайли; двама от чиновниците ахнаха отвратено, когато господин Талоу описа как топката за крикет е ударила предното стъкло, а зрителите в залата охкаха и ахкаха все по-често. Тя вече бе сигурна как ще свърши делото.