Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
Насилен на деветия си рожден ден да започне работа в Дупката, на осемнайсет той най-сетне успял да избяга от Криксайд с помощта на мис Ребека, градската учителка, която задоволявала жаждата му за знания още от първия учебен ден. В Чикаго го спасил архиепископ Ричард Рашмън, основател на приют за избягали деца, наречен Дома на спасението. Тук Стемплър намерил своя нов дом, докато двамата с приятелката му не решили да избягат. Идеята не се оказала толкова добра. Момичето го напуснало и се върнало при домашните си в Охайо. Стемплър попаднал в мрачно свърталище на бездомни, което наричали Пещерите.
"Вейл: Аароп, обвинявал ли си епископ Рашмъи за то ва, че ти се е наложило да живееш на толкова ужас но място?
Стемплър: Той никога не говореше за тези неща — за напускането ми, имам предвид. Изборът беше мой.
Вейл: Аароп, някога имал ли си сериозно спречкване с архиепископа?
Стемплър: Не, сър, никога не съм имал каквото и да е спречкване с него. Разговаряхме доста, главно за нещата, които бях прочел в книгите, за разни идеи и други подобни. Но винаги сме били приятели.
Вейл: Значи епископът не те е гонил от Дома на спасението и след като ти напусна, останахте приятели?
Стемплър: Да, сър."
Сен-Клер прочете свидетелските показания, свързани със самото убийство. Имаше две версии за случилото се — тази на Аарон, в която липсваха подробности, и тази на медицинския следовател Уилям Даниелсън, която бе изпълнена с ужасяващи детайли.
"Вейл: Сега бих искал да поговорим за вечерта, когато бе убит архиепископ Рашмъи. Имаше насрочена среща на момчетата от олтара, нали така?
Стемплър: Да, сър.
Вейл: Появи ли се някое от момчетата от олтара?
Стемплър: Не.
Вейл: А някой друг?
Стемплър: Не, сър.
Вейл: Епископът разстроен ли беше?
Стемплър: Не. Каза, че така или иначе бил изморен и че сме щели да се срещнем друг път.
Вейл: Какво направи ти, когато си тръгна?
Стемплър: Реших да отида до библиотеката на епископа и да си взема книга за четене. Когато попаднах там, чух някакъв шум откъм спалнята на епископа — сякаш някакви хора викаха. Затова се качих, за да разбера дали всичко е наред. Събух обувките си и ги сложих в джобовете на якето си. Не исках някой да си помисли, че се промъквам да подслушвам. Епископът беше в банята и тогава разбрах, че това, което съм чул, е неговото пеене. Тогава... тогава се почувствах така, сякаш там имаше някой друг... и после ми се губи време.
Вейл: Причерня ти?
Стемпльр: Да, сър.
Вейл: Но всъщност не си видял никой друг?
Стемплър: Не, сър.
Вейл: А видя ли епископа?
Стемпльр: Не, сър. Но го чувах. Той пееше в банята.
Вейл: Значи ти просто почувства, че има още някой в стаята?
Стемпльр: Да, сър.
Вейл: После какво се случи?
Стемпльр: Следващото, което си спомням, е, че бях навън, на долното стъпало на дървената стълба, която води към кухнята, видях полицейската кола и... наоколо блестяха светлини, после погледнах надолу... и, ъъ, навсякъде имаше кръв... по ръцете ми... и ножът... и после просто побягнах... не знам защо, просто побягнах към църквата и отпред се показа още една полицейска кола, и аз се сврях в изповедалнята.
Вейл: Причерня ли ти?
Стемпльр: Да, сър.
Вейл: Аарои, имаше ли някаква причина да убиеш епископ Рашмън?
Стемпльр: Не, сър.
Вейл: Планирал ли си неговото убийство?
Стемпльр: Не, сър.
Вейл: Доколкото ти е известно, убил ли си епископ Рашмън?
Стемпльр: Не, сър."
Още от самото начало на процеса Вейл започна да представя доказателства, които имаха за цел да удостоверят, че по времето на престъплението Стемпльр не е бил сам в стаята на архиепископа. Поддържаше тезата, че на неговия клиент му е причерняло и не е разбрал кой е загадъчният гост. Това беше трудно за доказване, но и не по-лесно за оборване. Уилям Даниелсън, медицинският следовател, разказа своя версия за убийството, насочван от въпросите на Венъбъл.