Смъртоносна гледка

Погледът на Лон Бърни стана леденостуден. В ъгълчетата на напуканите му устни трепна ехидна усмивка.

— Ето какво може да е станало — предположи Уолт. — Мел се е обадил на Марк за овцете, но когато Марк е пристигнал, се е оказало, че Мел нещо се е объркал и проблем са имали не овцете, а кравите.

— Мислиш, че мога да се объркам кои от животните ми са болни, така ли, шерифе? Случайно да имаш куче? А котка? Трудно ли ги различаваш? Е, с мен не е така. Една от кравите се беше подула. Това е всичко.

— Брат ми имаше крава — обади се Брандън, — която веднъж се беше подула. Заби швейцарското си ножче в нея и от търбуха й излезе най-кошмарната воня, която някога съм подушвал. Но пет минути по-късно същата тази крава се вдигна на крака и отиде да си пасе. Изобщо не се е налагало да вика ветеринар.

— Кравите имат три стомаха, синко. Зависи кой точно се е подул. Аз прободох с нож нашата крава три пъти. Надупчих я като шибан игленик. Нищо! Тогава звъннах на Мел. Мислех, че аз съм се обадил на вашия човек от Глитър Гълч, но може и да си прав, сигурно Мел му е звъннал. Не разбирам какво значение може да има.

— Мел се е оправил с подуването. Марк се е погрижил за овцете. — Уолт направи обобщение, не задаваше въпрос.

— По дяволите, мина месец и повече оттогава, шерифе. Как мога да помня?

— Чувал ли си за болен добитък в съседните ферми? Овце или крави?

— Не, сър. Не съм.

Твърде прибързан и рязък отговор. Очакваше този въпрос.

— Намира ли ти се някоя сметка, издадена от ветеринарната клиника? — попита Уолт. — Дали бихме могли да я погледнем?

— Плащам ги и ги изхвърлям, синко.

— Обръщай се към нас с „шерифе“ и „помощник-шерифе“, не със „синко“ — каза Брандън, без дори да направи опит да прикрие раздразнението си. — Ветеринарят, Хикънботъм, дали пази някаква документация?

— Може и да пази. Питайте него.

— Обезателно. — Брандън извади бележник и си записа нещо.

— Не виждам за какво е цялата тази тревога — каза Лон Бърни.

— Един човек е мъртъв — припомни му Уолт. — За нас е достатъчна причина за тревога.

Вятърът се усили. При определена температура човек имаше чувството, че няма как да стане по-студено, но се оказваше, че винаги може и още. Лон Бърни продължаваше да не го усеща.

— В този край имали ли сте случаи на луда крава? — попита Уолт, надявайки се да долови промяна в изражението на Бърни.

— Тази болест не е излизала извън Канада, доколкото знам.

— Кога долу-горе си се обаждал за последно на някой от двамата ветеринари?

— Отдавна — отвърна Лон Бърни и навири нос.

— Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

— Тук при нас дните си приличат. Особено по това време на годината.