Смъртоносна гледка

24.

Лон Бърни посрещна черокито с четири кучета до себе си. Наближаваше шейсетте, с червендалести бузи и меки, сиви очи; носеше мръсни дочени дрехи, каубойска шапка — цялата в лекета — и големи гумирани ръкавици. На носа си имаше яркорозов сърповиден белег, голям колкото нокът на палец. Един от предните му зъби беше нащърбен — спомен от участието на деветнайсетгодишния Бърни в шампионат по обяздване на бикове. Все още слагаше колана с огромна сребърна катарама, когато ходеше на танци в „Грейндж Хол“ в събота вечер след сочна пържола в „Лоудинг Шуут“.

— Видях, че насам идва полицейска кола, и очаквах да е Нед — каза фермерът, свали ръкавицата от мазолестата си ръка и се здрависа и с двамата. Гласът му бе дрезгав като мотор на трактор. — Отдалеч идвате.

— Няколко въпроса само, ако имаш време — каза Уолт.

Брандън се местеше от крак на крак, за да раздвижи кръвта си. Леденият вятър ги пронизваше. По това време на годината време колкото искаш.

Лон Бърни погледна над главата на Уолт — без да се надига на пръсти, човекът беше грамаден — за да инспектира животните си. Имаше прилика с Хос Картрайт13. Уолт долавяше у него някаква предпазливост, граничеща с неприязън. За момент му се стори, че фермерът обмисля дали да не ги покани да влязат, или да го придружат в обора, докато си върши работата. Нещо трепна в сивите очи на Лон Бърни и той пое дълбоко въздух през зъби.

— Разбира се — рече той.

Уолт хвърли бърз поглед към Брандън и той веднага спря да потропва.

— Марк Ейкър, от ветеринарната клиника в Сън Вали, е идвал неотдавна тук по работа.

Сивите очи на Лон Бърни се вледениха. Друга промяна в иначе приятното изражение на лицето му не се забеляза. При всяко издишване от устата му излизаше пара. Лон Бърни — парната машина.

— Една от кравите ми се беше подула — отвърна фермерът. Студът сякаш не му правеше впечатление. Уолт обаче замръзваше. — Мел Хикънботъм беше на повикване в Чалис. Обикновено се обаждам на него. Замести го този човек, Ейкър. В подобни случаи няма време за губене.

— Чудесно, а помниш ли как му плати?

Лон Бърни изгуби самообладание за момент.

— Добре му платих, това ще ви кажа. Пътят дотук е дълъг, а тарифата му е почасова. Всъщност защо толкова ви интересува моят добитък, шерифе? Мога ли да знам?

— Братът на ветеринаря беше убит преди два дни. Сега и той самият е в неизвестност. Последният ангажимент на Марк го е довел в този район. — Лицето на Лон Бърни остана безизразно. — По принцип Марк не се занимава с едри животни. Това беше работа на брат му. Очевидно е направил изключение. Искам да разбера защо. В книгата за служебните ангажименти е отбелязано, че в клиниката се е обадил Мел Хикънботъм. Съобщил е, че овцете ти са болни. Овцете, а не кравите. Нищо не се споменава за подуване.