Първото семейство

След малко на улицата се появи пощенският пикап. Изчака го, докато остави пощата и свие зад ъгъла, после отиде до пощенската кутия и разгледа писмата.

На един плик прочете „Грег Доусън“. Продължи, докато друг плик не привлече вниманието му. Явно беше рекламна поща, каквато се изпраща на постоянни клиенти. Пликът беше адресиран до „Грег Доусън, вицепрезидент, Сайънс Метърс Лимитед“.

Започва да става интересно, каза си Шон.

Върна писмата в кутията, отдалечи се с колата и огледа мястото. Веднага видя възможността — през една къща от тази на Доусън имаше празен парцел, обрасъл с храсталаци. Слезе от колата с фотоапарата в ръка, мина през празния парцел, прескочи ниска ограда и се промъкна през задния двор на къщата в съседство до тази на Доусън. Надникна над тухления зид, който делеше дворовете. Нямаше никой, така че прескочи зида и се скри зад някакви храсти в дъното на задния двор.

За растенията в задния двор явно се грижеше професионален градинар. Видя голям басейн, фонтан и къщичка за съоръженията на басейна от същия материал, от който беше и голямата къща. Доусън определено разполагаше с пари. До басейна имаше масичка. На нея беше сложена кана портокалов сок и две чинии. Шон фокусира апарата и зачака. След малко от къщата излезе латиноамериканка с униформа на прислужница и поднос в ръце. Сервира обяд и отново се прибра вътре.

След няколко минути се появиха Доусън и Касандра. Доусън задържа стола й, докато тя седне, после започнаха да се хранят. Касандра оглеждаше луксозната обстановка и се усмихваше непрекъснато. За Шон не беше трудно да отгатне мислите й. Много бързо би могла да свикне с този начин на живот.

После Доусън извади от джоба на сакото си плик и й го подаде. Шон успя да го заснеме. Доусън каза нещо, но Шон не го чу заради шума от фонтана. Касандра отвори плика и Шон видя края на пачка банкноти. Успя да заснеме и това.

Малко по-късно Касандра изрита едната си обувка, протегна дългия си крак и го сложи върху чатала на мъжа. Той се намръщи и каза нещо. Шон не го чу, но дамата явно беше отблъсната, защото веднага прибра крака си и обу обувката.

Шон не познаваше Доусън, но му се възхити — не беше лесно да отблъснеш жена като тази.

След обяда Касандра се прибра вкъщи. Шон прекрати наблюдението и се обади на Дейвид Хилал. Преди да му каже какво е видял, го попита какво знае за „Сайънс Метърс“.

— Те са един от конкурентите ни за поръчката — каза Хилал.

— Познаваш ли Грег Доусън?

— Той е шеф на фирмата. Борят се да станат главен изпълнител. Хитър е като дявол и е готов на всичко, за да спечели. Защо?

— Проверявам една версия. Значи вие разчитате на контактите на Касандра в Министерството на вътрешната сигурност, за да спечелите поръчката?

— Ние смятаме, че технологията и предложението ни са по-добри от тези на Доусън, но ако Касандра работи за нас, при равни други условия вероятно шансовете ще са на наша страна.