![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Тогава си спомни, че трябва да се маха. Трябваше да напусне колкото може по-бързо апартамента. Спомни си Оракула и неговото почти рязко настояване да отиде в Тибет. Имаше само един човек, който според нея би могъл да открие смисъл в тази лудница. Тя измъкна от джоба си визитката на Джек Адамс и набра номера от мобилния си телефон. Той беше разпознал символа на костената тръба и дори писмеността - беше сигурна в това. Освен това каза, че е готов да свали цената, за да научи още. Нанси беше напълно уверена, че Адамс знае повече, отколкото показва, и във всички случаи е човекът, който може да я заведе в Пемако. Той отговори само след едно позвъняване. Тя почти не можеше да чува, защото около него беше страшно шумно. Вероятно беше в някакъв бар, помисли си тя. Можеше да отиде при него. Така нямаше да ѝ се наложи да казва, че иска да хване самолета. Ако подслушваха телефона ѝ, полицията нямаше да научи нейните планове.
- Господин Адамс?
- Да.
- Трябва говоря с теб за онова, за което стана дума по-рано днес, но не по телефона. Искам да се видим на четири очи, и то веднага.
Вероятно молбата ѝ беше неразумна, каза си тя, но отчаяно искаше той да се съгласи. Чу как шумът в бара намаля - сигурно беше отишъл на някое по-тихо място. Отговорът му беше незабавен и много сериозен:
- Ела в бара на хотел „Тадж Махал" на улица „Мансинг". Ще те чакам там.
25
Колата бавно се отлепи от бордюра и потегли по улицата, която се простираше покрай парка „Лходи". По това време паркът беше пуст. Между редките дървета тук-там можеха да се видят фигури, които си приготвят леглата или разговарят. Отвъд него, някъде там в мрака, бяха пищните бляскави постройки на гробницата на Хумаюн12. Нанси беше втренчила поглед в празното пространство - всичките ѝ мисли и чувства бяха замрели. В тези минути усещането ѝ за живота беше малко повече от празнота и чувство за откъснатост, сякаш не беше в Индия и всичко, което се случваше, бе сън.
Тя се замисли отново за Оракула - пътеводната светлина на Антон Херцог. Може би онова, което Оракулът в действителност казва, е, че в живота ще получиш точно онова, което искаш, размишляваше мързеливо Нанси. Колата се подреди зад камион, натоварен със стоки, и нощният трафик ги заля отвсякъде. През целия си живот бе копняла за повече вълнения, а наскоро и за развлечения, които да я откъснат от мрачните мисли за миналото, да излекуват сърдечната ѝ мъка - и ето, сега ги имаше в изобилие. Получаваш точно това, за което си мечтаеш, но никога не можеш да предвидиш какво ще означава го, докато не стане твърде късно. Още не можеше да повярва, че току-що бе разговаряла с Джеймс, а изпита толкова малко болка. Беше твърде заинтересувана от тайните в произхода на Антон Херцог, за да се рови в своето минало. Наистина ли не го обичаше вече? Тази нова перспектива в нейния живот си имаше цена, която трябваше да плати.
Движението отново се поднови на тласъци, тръгни-спри, като кръвта в запушена артерия. Тя се унесе и засънува Книгата Дзян, чиито черни корици са украсени със змия, навита около пръстен. Лежеше пред нея сред горящите развалини на отдавна изгубен град. Протегна ръце да я вземе, но книгата си остана извън техния обсег. Пламъците наоколо се издигаха все по-високо и по-високо. Горещината им я прогони назад. Заобиколена от пламъците, единствено Книгата Дзян не гореше.
Гласът на шофьора я събуди:
- Госпожо, моля събудете се, вече пристигнахме.
С усилие отвори очите си. С удоволствие би му платила да я остави да спи цялата нощ. Вдървена и уморена, Нанси протегна врат и погледна през предното стъкло. Пред нея беше великолепният вход на „Тадж Махал" - явно хотел с шест или седем звезди, каза си тя, като видя мрамора и златото в атриума и дългата редица бентлита, които чакаха пред нейното такси. От тях една по една слизаха красиви млади индийски двойки, които влизаха в бляскавото фоайе. Всичко това ѝ напомни премиера на филм или снимки за модно ревю.