Царството [calibre 1.48.0]

Нанси четеше с нарастващ ужас и в началото съвсем не можеше да схване последиците от това, което научаваше. В отчаяние щракна някои от другите връзки, но те само потвърждаваха прочетеното, предлагайки единствено различни начини на изложение.

Ако всичко това е вярно, каза си тя, значи нацисткото движение всъщност е израснало от едно окултно общество или поне корените му са здраво впити в езотеричното и по-специално в Обществото „Туле". А бащата на Антон е членувал там. Досега Нанси не беше чувала за него и мисълта за това общество я караше да трепери. Същото общество е изпращало експедиции в Тибет, за да търсят древната арийска реликва, Книгата на пръстена, или както е по-известна, Книгата Дзян. Те вярват, че в нея се съдържа тайната на свръхчовека. Това беше лудост, пълна лудост, но тя започна да се пита дали Книгата Дзян не е всъщност целта на Херцоговото отиване в Тибет?

Нанси излезе от търсачката и изключи компютъра. Чувстваше се зле и объркана. Беше разстроена не само от мисълта, че окултисти обикалят Тибет, за да търсят арийски реликви, но и заради Антон Херцог, който изглежда се е включил в това издирване за собствена сметка. По някаква причина, която тя не можеше да отгатне, той беше тръгнал по дирите на своя баща в една особено мрачна и застрашителна история. Очевидно той вярваше, че Книгата Дзян наистина съществува, или пък просто искаше да разбере своя произход, странното наследство, което е получил с раждането си. Тя не знаеше. Седеше в мрака замаяна от току-що прочетеното.

Какво да прави? Към кого да се обърне за съвет? Нямаше опит, на който да разчита. Познаваше само безупречния живот, който водеха повечето хора в западния свят. Всичките ѝ мисли, всичките ѝ мнения съвпадаха напълно с онази разновидност на действителността, която се поднасяше в училищата и университетите. Смътно съзнаваше, че има и други гледни точки за живота и историята, но никога не ѝ се беше налагало да си представя какво ли може да значи това. Но сега в Индия и Тибет всеки час върху нея се стоварваха нови мирогледи. Предишният ѝ живот в Ню Йорк изведнъж започна да ѝ се струва сън. Запита са дали през всички тези години не е била сомнамбул?

Освен това си спомни нещо, което Херцог беше написал някога в рубриката „Лично мнение", и вдигна много шум. Кога беше това? Може би преди десетина години, но не беше сигурна. Беше се надсмял над материализма, над материалистическата гледна точка за действителността и историята. Според него, сега си спомни ясно, историческите катаклизми винаги са били проникнати от митовете и магиите. Той смяташе, че всички големи исторически обрати са осъществени от шепа хора, действащи по висше повеление: революционерите, религиозните маниаци, кръстоносците и техните наследници - строителите на империи. По онова време всички бяха признали неговото красноречие - беше прекалил с тезите си, така си мислеха хората, но толкова красиво и с такъв богат език - да, този човек наистина можеше да пише. Статията му предизвика спорове в сайта: някакъв известен учен, други учени глави, обикновени люде - всички кръжаха около казаното и говореха много учено за „действителността". Сега Нанси сс запита дали Херцог не е бил по-близо до действителността от всички останали? Може би просто тя е била невежа за действителните движещи сили на историята и е живяла в мрак.