Персевал, или Разказ за Граала

във много рицарски романи): щом рицарят е победен, тогава той е задължен [2732] да иде в плен, както героят го е оставил подир боя — без нищо той да съблече и нищо да не облече. [2736] По пътя на Ангингерон той стигнал до Диназдарон — там бил на крал Артур палатът. В туй време с радост непозната [2740] освободените обратно се върнали70. Те многократно били измъчвани жестоко. Сега камбанен звън високо [2744] над манастири се разнесъл и чаканата вест донесъл. А монахини и монаси, без да прикриват радостта си, [2748] въздавали хвала на Бога. Каква отрада, колко много се веселили стари, млади по улици и по площади [2752] и във тържествената зала! А Кламадьо и сенешала един след друг все тъй вървели три дена, а пък нощем спели [2756] все във един и същ бивак, за да поемат сутрин пак по пътя към Диназдарон. Там крал Артур на своя трон [2760] седял, с придворни заседавал — въпроси важни той решавал. В миг Кламадьо със вид унил с доспехите се появил, [2764] Ангингерон го забелязал — той бил пристигнал и бил казал каква заръка са му дали. Придворните го задържали, [2768] за да участва във съвета. Ангингерон видял лицето на Кламадьо, обляно в кръв, и стреснат заговорил пръв: [2772] — Отново сме пред факт чудат, сеньори! Онзи рицар млад с червените доспехи праща и Кламадьо. Мен яд ме хваща, [2776] че той е също победен, щом е така окървавен. Аз отдалече го видях и тутакси го разпознах. [2780] Самият Кламадьо това е, а както тука всеки знае, по-храбър рицар, по-сърцат и в Рим дори не с познат. [2784] Но ето че и най-добрите не се спасяват от бедите. Така отсъдено било: Ангингерон и Кламадьо [2788] да се намерят един друг при крал Артур. А тъкмо тук на Петдесетница71 във двора се насъбрали много хора: [2792] кралицата била до краля във пищната просторна зала и куп придворни отстрани били със своите жени. [2796] Допреди малко всички тия присъствали на литургия. И Ке сред залата стоял, в едната си ръка държал [2800] наметка лека с капюшон, а пък във другата бастон, с разкошна шапка на главата, а пък под шапката — косата [2804] на плитка вързана отзад. По-хубав мъж на този свят не се е срещал! На колан, от чиста свила изтъкан, [2808] проблясвала тока от злато над облеклото му богато. От него по-красиво няма. Но тази красота голяма [2812] била под облика кошмарен на присмеха му зъл, коварен72. От него всеки се страхувал, покорно всеки път му струвал. [2816] Та кой не би изпитал страх от неговия жлъчен смях. Край него който преминавал, от пътя му се отстранявал — [2820] тъй подъл и ужасен бил. До краля Ке се приближил и рекъл му да заповяда и той да сподели обяда. [2824] — Ке — казал кралят, — замълчете! Сега ли точно ще ядете? Как за обяд въпрос ще става, дорде съветът заседава, [2828] и то на празник като този? След малко в кралските чертози сам Кламадьо смирено влязъл и с кротък глас на краля казал: [2832] — Аз моля Бог живот и здраве на най-добрия крал да дава. На неговата добродетел отдавна всеки е свидетел. [2836] Излишно е да търсим сходство с такова чисто благородство. Тук със задача важна аз, кралю, изпратен съм при вас [2840] и до последния си ден във двора ще остана в плен. Макар че туй ме злепоставя, принуден бях да го направя [2844] от оня, който победи ме. Не зная неговото име, отде е — нямам си представа. Могъл бих само да добавя, [2848] че е с оръжие отлично,