Персевал, или Разказ за Граала

До късно вечерта се скитал, а нямало кого да пита [2980] дали добрия път е хванал. Но ни за миг той не престанал да моли Господа горещо за него да направи нещо, [2984] та свойта майка да намери, щом стигне бащините двери. Чак привечер той превалил един хълм и се приближил [2988] до някаква река широка и бързоструйна, и дълбока…74 Как в нея с коня да нагази? — Ех, дано Господ да ме пази! — [2992] помислил той. — Да ми помогне до оня бряг да се домогна, пък лесно ще е по-нататък. Потеглил той покрай реката, [2996] достигнал до една скала, но тъй огромна тя била, че спрял пред нея, и тогава съгледал той, че се задава [3000] рибарска лодка със двамина, ала те, вместо да преминат край него, спрели по средата и там отпуснали веслата. [3004] Единият отпред седял, в ръката въдица държал и ловко й поставял стръв. Решил се рицарят ни пръв [3008] рибарите да заговори и рекъл: — Моля ви, сеньори, бъдете тъй добри, за бога, кажете ми дали ще мога [3012] да мина таз река голяма? Не е възможно брод да няма… Човекът с въдица в ръката чул и отвърнал на молбата: [3016] — Повярвайте ни, няма, брате. И лодка няма, на която жребецът ви да се прекара. А нашата е малка, стара, [3020] не е възможно пет човека да идат с нея надалеко. А няма брод, ни сал, ни мост. — Дали ще мога като гост [3024] да пренощувам в някой хан? — Разбира се. Мой гост желан ще бъдете за тази вечер, затуй не си мислете вече. [3028] Там има проход, преминете през него и се изкачете на хълма. А в далечината, съвсем наблизо до гората [3032] е моят дом — там ще преспите. Излишно е да се косите. Щом прохода преодолял, младежът до един превал [3036] излязъл, ала под небето не виждал той дома, където би спал… А здрачът наближавал и момъкът се притеснявал. [3040] — О, Господи, не е ли срамно, че той постъпи с мен измамно? Какъв подслон, какъв ти дом на този хълм безлюден, щом [3044] не виждам нищо край гората! Рибарю, грях ти на душата! Нима за да ми навредиш, ти дръзна да ме заблудиш? [3048] Защо се подигра със мен? Обаче в същия момент висока кула забелязал75, тъй хубава — човек би казал, [3052] че досега не е позната подобна кула на земята — иззидана от камък сив, с опрян в небето връх красив, [3056] с две малки кули отстрани. Младежът щял да обвини рибаря, че го заблудил, но както сам се уверил, [3060] човекът се оказал свестен, добър, гостоприемен, честен. Отпред на кулата, под свода, младежът забелязал входа, [3064] отвеждащ към голяма зала. На входа стража не стояла и по един подвижен мост той влязъл. Като най-скъп гост [3068] стопаните го там приели: оръжието двама снели, друг коня взел да отведе и да му сложи да яде, [3072] четвърти с фино наметало загърнал стройното му тяло. Завели момъка във пищно преддверие — ще е излишно [3076] да казвам, че такъв разкош не се е виждал и в Лимож. Тук момъкът за малко спрял, дорде стопанинът успял [3080] да му изпрати други двама, които в залата голяма дошлия гост да придружат. Ще ви призная, че видът [3084] на стаята го запленил: била квадратна, подът бил със плочки хубави застлан, в средата имало диван, [3088] където в мантия вечерна и със самурена, възчерна, красива шапка на главата, край огън, в който от дървата [3092]