Персевал, или Разказ за Граала

противника си да убива. [2240] Тъй благородникът съветва и сам младежът дал бе клетва. — Сир, милост! — рекъл сенешала. Ще ви помоля за пожала, [2244] не дръжте се жестоко с мен! Признавам, че съм победен, че паднах в битката позорно, че победителят безспорно [2248] сте само вие. Някой друг, ако не ни е гледал тук, не би си вярвал на ушите и би помислил, че дължите [2252] победата на чудо свише. Но ето, раните ми вижте — те ясно сочат резултата! Със меч спечелихте борбата [2256] и хората ми го видяха. Нали пред шатрата стояха. Друг рицар на света едва ли с такава чест ще се похвали. [2260] Я си спомнете за момент не сте ли с нещо задължен на някой благородник виден — при него нека да отида [2264] да се разкая с намерение със прошка и благоволение да бъда аз удостоен и пак да си остана в плен65. [2268] За мен по-хубав изход няма: ще идеш ей там в оня замък, една девойка там ще видиш (внимавай да не я обидиш [2272] със нещо!). Ще я поздравиш от мен. Кажи й, че държиш да бъдеш неин верен роб! — Тогава нека моят гроб [2276] е тук! — отвърнал сенешала. — Та тя трикратно би желала смъртта ми! Татко й загина и в мен бе цялата причина66. [2280] Заслужил съм си без съмнение и още повече презрение е това, че аз не се смилих и рицарите й избих. [2284] Мен там ме чака смърт, позор (бих предпочел да съм в затвор)… При друг приятел ме пратете или при дама, ако щете, [2288] където няма риск голям. Смъртта си ще намеря там, за миг да й попадна само. Смилил се той над участта му [2292] и му предложил да го прати при други рицари познати, в друг замък — в този, в който бил приет от благородник мил [2296] сред каменните му стени, със здрави кули отстрани, достигащи до небесата, и с мост, издигнат над реката. [2300] Ала и там затвор го чакал… Молителят, без да протака, му отговорил: — Сир, аз знам, че избавление и там [2304] не ще намеря, а ще патя. Един от неговите братя убих в последната война. И там очаква ме злина. [2308] Аз предпочитам да загина от вас, наместо да замина във оня замък тъй ужасен. — Тогава изходът е ясен: [2312] едно остава — щеш не щеш, пред крал Артур да се вречеш, че ще останеш в негов плен67. Носи му поздрави от мен [2316] и питай за една девица, получила от Ке плесница. Пред мен я плесна сенешала, защото беше се засмяла, [2320] когато появих се аз. Ти ще останеш в нейна власт и ще й кажеш, че на Бога се уповавам, за да мога [2324] да отмъстя за таз обида, преди на оня свят да ида. Ангингерон му обещал да иде при добрия крал [2328] и с мисията да се справи, а после заповед отправил обсадата да прекратят и знамето да отнесат. [2332] А момъкът се връщал вече към замъка… Щом отдалече мнозина лесно го познали, да го посрещнат се събрали, [2336] но не разбрали как така не им той носи на ръка на победения главата. Щом като слязъл на земята, [2340] учудването си не скрили и да попитат се решили: — С Ангингерон какво се случи, сеньор, кажете да научим. [2344] Щом в плен не сте го тук довели, главата му да бяхте взели! — Сеньори, ако аз го бях убил, бих имал също грях. [2348] Той близките ви е изтребил и е заслужил смъртен жребий, но би било позор за мен, ако убия победен. [2352] Изпратих го да иде в двора на крал Артур и там в затвора да го държат до старост сива. Тогава радостна, щастлива, [2356] девойката се появила, с ръце врата му тя обвила и го завела в свойта стая да си починат, както знаят, [2360]