противника си да убива.
[2240]
Тъй благородникът съветва
и сам младежът дал бе клетва.
— Сир, милост! — рекъл сенешала.
Ще ви помоля за пожала,
[2244]
не дръжте се жестоко с мен!
Признавам, че съм победен,
че паднах в битката позорно,
че победителят безспорно
[2248]
сте само вие. Някой друг,
ако не ни е гледал тук,
не би си вярвал на ушите
и би помислил, че дължите
[2252]
победата на чудо свише.
Но ето, раните ми вижте —
те ясно сочат резултата!
Със меч спечелихте борбата
[2256]
и хората ми го видяха.
Нали пред шатрата стояха.
Друг рицар на света едва ли
с такава чест ще се похвали.
[2260]
Я си спомнете за момент
не сте ли с нещо задължен
на някой благородник виден —
при него нека да отида
[2264]
да се разкая с намерение
със прошка и благоволение
да бъда аз удостоен
и пак да си остана в плен65.
[2268]
За мен по-хубав изход няма:
ще идеш ей там в оня замък,
една девойка там ще видиш
(внимавай да не я обидиш
[2272]
със нещо!). Ще я поздравиш
от мен. Кажи й, че държиш
да бъдеш неин верен роб!
— Тогава нека моят гроб
[2276]
е тук! — отвърнал сенешала. —
Та тя трикратно би желала
смъртта ми! Татко й загина
и в мен бе цялата причина66.
[2280]
Заслужил съм си без съмнение
и още повече презрение
е това, че аз не се смилих
и рицарите й избих.
[2284]
Мен там ме чака смърт, позор
(бих предпочел да съм в затвор)…
При друг приятел ме пратете
или при дама, ако щете,
[2288]
където няма риск голям.
Смъртта си ще намеря там,
за миг да й попадна само.
Смилил се той над участта му
[2292]
и му предложил да го прати
при други рицари познати,
в друг замък — в този, в който бил
приет от благородник мил
[2296]
сред каменните му стени,
със здрави кули отстрани,
достигащи до небесата,
и с мост, издигнат над реката.
[2300]
Ала и там затвор го чакал…
Молителят, без да протака,
му отговорил: — Сир, аз знам,
че избавление и там
[2304]
не ще намеря, а ще патя.
Един от неговите братя
убих в последната война.
И там очаква ме злина.
[2308]
Аз предпочитам да загина
от вас, наместо да замина
във оня замък тъй ужасен.
— Тогава изходът е ясен:
[2312]
едно остава — щеш не щеш,
пред крал Артур да се вречеш,
че ще останеш в негов плен67.
Носи му поздрави от мен
[2316]
и питай за една девица,
получила от Ке плесница.
Пред мен я плесна сенешала,
защото беше се засмяла,
[2320]
когато появих се аз.
Ти ще останеш в нейна власт
и ще й кажеш, че на Бога
се уповавам, за да мога
[2324]
да отмъстя за таз обида,
преди на оня свят да ида.
Ангингерон му обещал
да иде при добрия крал
[2328]
и с мисията да се справи,
а после заповед отправил
обсадата да прекратят
и знамето да отнесат.
[2332]
А момъкът се връщал вече
към замъка… Щом отдалече
мнозина лесно го познали,
да го посрещнат се събрали,
[2336]
но не разбрали как така
не им той носи на ръка
на победения главата.
Щом като слязъл на земята,
[2340]
учудването си не скрили
и да попитат се решили:
— С Ангингерон какво се случи,
сеньор, кажете да научим.
[2344]
Щом в плен не сте го тук довели,
главата му да бяхте взели!
— Сеньори, ако аз го бях
убил, бих имал също грях.
[2348]
Той близките ви е изтребил
и е заслужил смъртен жребий,
но би било позор за мен,
ако убия победен.
[2352]
Изпратих го да иде в двора
на крал Артур и там в затвора
да го държат до старост сива.
Тогава радостна, щастлива,
[2356]
девойката се появила,
с ръце врата му тя обвила
и го завела в свойта стая
да си починат, както знаят,
[2360]
вернуться
65
Ст. 2268: Чисто нравственият характер на рицарския двубой проличава най-ярко в мотива за доброволното пленничество на победения. Неговият статут е вече друг: от смъртен враг той се превръща в „говорител“ на своя победител. От друга страна, мотивът за пленничеството на победения рицар в двора на Артур разкрива една от основните функции на краля в рицарските романи. Вместо да управлява страната, Артур живее в очакване на най-малкия признак за приключение, към което тласка някой рицар, или пък, както в случая, слуша с удоволствие разкази за последните приключения. Дворът на Артур — генератор на сюжети за разкази и пръв техен консуматор — е своеобразна Литературна република.
вернуться
66
Ст. 2280: Почти всички рицари в този роман са замесени в минали убийства. Единствен Персевал е с „чисто“ минало. Неговият грях — извършен в хода на повествованието — е, че става неволна причина за смъртта на майка си.
вернуться
67
Ст. 2315: С градацията за трите възможни места на пленничество — при Бланшфльор, при Горнеман, при Артур — Кретиен утвърждава модел, който ще бъде имитиран от редица писатели през следващите поколения: пленникът трябва да измине в обратна посока пътя на своя победител.