Персевал, или Разказ за Граала

което нему вие лично сте дал. Поне така твърди. — Мой друже, нека Бог да бди [2852] над дните ти! Кажи все пак за него още нещо: как е той, е какво днес преживява, дома си сам ли управлява? [2856] Тогава Кламадьо додал: — Кралю, до днес не съм видял по-храбър рицар, по-напет. На него всичко му е в ред. [2860] А на оная хубавица, получила от Ке плесница, аз ще предам, че непременно на Ке ще бъде отмъстено, [2864] самият рицар ще го стори. Щом шутът чул го да говори, и той изрекъл своите фрази: — Кралю мой, Господ да ме пази! [2868] За Ке ще има отмъщение, в туй няма никакво съмнение: на две ще му строшат краката и ще му отсекат ръката. [2872] Ке мислел, че това са празни слова, и все пак се подразнил, но не ударил го в челото не от страхливост, а защото [2876] дължал на краля уважение и би изпитал омерзение. А кралят, клатейки глава, му рекъл: — Жалко за това, [2880] че надалече той замина! Тогава срещу него зина ти, Ке. Все лош език държиш и почти винаги грешиш. [2884] Веднага скочили двамина: Ивен, комуто тук мнозина надявали се за съвет, след него станал и Жирфлет — [2888] налагало се да вървят сир Кламадьо да придружат чак до покоите просторни, където дамите придворни [2892] прекарвали деня в забави. На краля той поклон направил и го отвели при момата, за да й каже новината. [2896] Очаквала тя тази вест, защото ударът до днес я мъчел. Болката минава, ала срамът си срам остава. [2900] От болката ще се оправиш, но как могъл би да забравиш обидата, щом прав си бил? Страхливец само би простил. [2904] И затова от срам тя още измъчвала се денем, нощем. Щом Кламадьо предал вестта, той пак се върнал в крепостта [2908] при крал Артур и занапред като придворен бил приет. А в тези дни добрият рицар — тоз, който милата девица [2912] Бланшфльор със чест бе защитил и Кламадьо бе победил, живеел мирно и щастливо в любов с девойката красива. [2916] Тя можела да му дари и цялата страна дори, ако на нея той държал. Но на душата му лежал [2920] болезнен спомен и тъга по майка му. И все така я виждал паднала на прага и искал той, без да отлага, [2924] да я намери здрава, жива. Ала девойката красива била против — на други даже помолила се да му кажат [2928] тук да стои. Той не приел73, ала пред тях обет поел и майка си да доведе, ако ли Господ Бог даде [2932] да я завари жива вкъщи. И мъртва да е тя, той също щял да се върне тук отново. Щом всичко му било готово, [2936] той тръгнал тутакси на път, като оставил да скърбят за него всички. Най-нещастна била девойката прекрасна. [2940] Сълзи горчиви тя проляла. Той тръгнал, а след него цяла процесия… Ще видиш сходна на Възнесение Господно, [2944] защото не могло да мине калугери и монахини несъпричастни да стоят. И те целели да го спрат. [2948] — Сир, ти от злото ни спаси и ако роним днес сълзи и тук припадаме от скръб, то е, защото си ни скъп. [2952] А той отвърнал им: — Не трябва скръбта тъй лесно да ви грабва! Защо е този плач горчив? Аз казах, Бог е милостив, [2956] че пак при вас ще се завърна. Та лошо ли ще е да зърна за миг поне аз свойта майка, която плаче и се вайка [2960] далече в Пустата гора. Ако съдбата е добра и я намеря жива, здрава, тя с мен ще дойде и тогава [2964] ще стане тука монахиня. Ако ли не, и таз година, и в бъдеще добри бъдете, за нея също се молете [2968] душата й да иде там във Рая, гдето е Аврам. Красиви дами, господа, не ви заплашва вас беда, [2972] дай боже, върнал се обратно, да ви се отплатя стократно. И всеки вкъщи се прибрал, а пък младежът полетял [2976] на кон, с доспехи на гърдите, тъй както бил дошъл преди той.