Персевал, или Разказ за Граала

една немалка група с взлом пробила, падаща врата прекъснала им дързостта [2484] и всички смазала за миг. А Кламадьо тревожен вик надал пред тази хорска гмеж, за миг превърната на леш. [2488] Такъв кошмар не бил видял. И той, безпомощен, разбрал, че страшно зло си е навлякъл с прибързаната си атака. [2492] Ала съветникът му бил до него и го насърчил: — Сеньор, защо ви изненада това, че силният пострада? [2496] Бог и добро, и зло раздава. Провалът да не ви смущава: според светеца и тамяна. Страхотна буря връхлетя ни, [2500] войските ни са намалели. Врагът наистина спечели, но то ще е от ден до пладне. До три дни замъкът ще падне. [2504] Не сбъднат ли ми се словата, тогава давам си главата. Ако се вслушате във мене, врагът ще бъде на колене, [2508] ще минат два-три дена само и ще е ваша крепостта му. А тази, дето дълго време не искаше да ви приеме, [2512] ще иска милост и от вас. Не чакал Кламадьо и час и с шатри натъкмили стана, готов за бой, не за отбрана. [2516] А всички рицари, пленени във замъка, били лишени от тежкото въоръжение. Не ги заплашвало мъчение [2520] и съд, ако обет дадат на замъка да не вредят. Ден след военния театър към сушата задухал вятър [2524] и до брега чак бил докаран един шлеп, с жито натоварен и със какви ли не храни. Току до градските стени [2528] по волята Господна спрял69, отвътре някой го видял, от замъка мъже излезли, при шлепа незабавно слезли [2532] в стремеж със няколко въпроса да разберат кои са, що са, с какво привлича ги градът и где предвиждат да вървят [2536] новопристигналите хора. А те отвърнали: — Сеньори, търговци сме на хляб и вино, на плодове, месо, сланина [2540] и на овце, и на свине, и на волове за клане. Пък другите им рекли: — Много се радваме и слава богу, [2544] че ви довяха ветровете при нас! Добре дошли бъдете! Свалете цялата си стока, ще ви дадем цена висока, [2548] с кюлчета злато и сребро ще заплатим това добро: и виното, и плодовете, и житото ви и овцете. [2552] Ако поискате, дори една каруца със пари за стоката ви ще платим и няма да се пазарим. [2556] И тъй по най-добрия начин разбързаните купувачи с търговците се спазарили, веднага стоката свалили [2560] (като че ли помели шлепа) да я закарат във подкрепа на изгладнелите си хора. Зарадвани, там много скоро [2564] за всички сложили софрата, отрупана с храна богата, та до насита да ядат — не плашел ги сега гладът. [2568] С брашно били те запасени, с меса и пресни, и солени, и с плодове, каквито щеш. Момчета ще запалят пещ, [2572] готвачи гозби ще стъкмят и вече сит ще е градът. А Кламадьо да си станува отвън, че даже да векува! [2576] В туй време момъкът се бил с девойката усамотил и я целувал до забрава. А недалече смях и врява [2580] изпълвали оная зала, където вкусна гозба щяла след малко всички да засити — да са доволни и честити. [2584] След кратко време новината разчула се и сред войската. А Кламадьо го хванал яд, като видял, че този град [2588] не го очакват гладни дни… Защо ли градските стени с войските си бе обсадил и ценни сили похабил? [2592] Ядосан, бесен бил направо, но като нямал що да прави, без да се двоуми дали с друг някой да го сподели, [2596] решил да прати свой вестител при онзи рицар-победител: да бъде той предупреден, че в много кратък срок, до ден, [2600] ще го очаква на дуел. Щом другият е толкоз смел, в единоборство в равнината да търси своята разплата. [2604]