Персевал, или Разказ за Граала

на ръст — високи, снажни, свежи, с прекрасни свещници в ръцете, от злато все едно излети. [3216] На свещниците им горели по десетина свещи бели. Наред с младежите вървяла девойка чудна и държала [3220] със двете си ръце граал78. Той в залата така блестял, че свещите наподобили звезди, които са се скрили [3224] посред бял ден или когато в нощта се появи луната. Граалът бил от чисто злато със изумруди и ахати, [3228] и други перли скъпоценни, каквито ни в недрата земни, ни в морски дълбини студени до днешен ден не са видени. [3232] Тя приближила, а след нея пристъпяла и втора фея; на нашия учуден гост тя хубав сребърен поднос [3236] показала, а после двете отминали натам, където току-що бил се появил мъж с копие и пак се скрил. [3240] Как момъкът да се не сети сега за мъдрите съвети на стария! И този път, обзел го страх да не рекат, [3244] че е невеж и невъзпитан, и предпочел да не попита за кой човек във тази зала е бил предназначен Граала. [3248] Но аз си мисля, че с редно да ви напомня как с вредно човек да бъде мълчалив. Младежът гледал боязлив [3252] и думичка не промълвил. Стопанинът разпоредил да стоплят и да донесат вода и както бил редът, [3256] слугите всичко подредили. Дорде ръцете си измили и гостът млад, и домакинът, във залата дошли двамина [3260] и внесли плот на маса — цял от слонска кост, сребристо бял, и две подпори други двама донесли: масата голяма [3264] набързо там била сглобена и с всичко нужно натъкмена. Ще отбележа тук, че тия подпори ни горят, ни гният — [3268] били от абанос най-рядък, не ги заплашвал дървоядът. Ала прекрасната нагласа на тази безподобна маса [3272] най-вероятно се дължала на нейната покривка бяла: ни папи, нито кардинали не са на тъй красива яли. [3276] Но как да я опиша в книга, когато слово ми не стига. Сервираното първо блюдо било еленски бут — за чудо: [3280] тлъст бут, със чер пипер подправен, направо нямал нему равен! Един слуга върху поднос пред взора на самия гост [3284] нарязал бута на парчета, поставил ги върху галета и ги на двамата сервирал. И виночерпец се намирал — [3288] на всеки в златния бокал той вино хубаво налял. И както сладко ял и пил, с очи младежът проследил [3292] как чудният Граал минавал и все така недоумявал за кой ли е предназначен. Макар че бил озадачен, [3296] припомнил си за кой ли път, че много приказки вредят, и пак си премълчал въпроса. Подобни страхове защо са, [3300] щом многократно със Граала минавали през тази зала? Той все пак би желал да знае за кой ли всичкото това е. [3304] Но щом сега мълчал, то значи, че утре щял да търси начин да разбере от някой друг (дордето е все още тук). [3308] С една нощ само той отложил въпросите, така че можел без притеснение да взима каквото на софрата има: [3312] и бут, и вино-еликсир. Какъв великолепен пир! Такава приказна софра навярно би била добра [3316] за император и за крал. И момъкът край нея щял да си изкара чудна вечер със домакина тъй сърдечен, [3320] тъй щедър и гостоприемен. След пиршеството дълго време останали да си говорят, дордето вътрешните хора [3324] приготвяли за сън леглата. Ала преди да ги изпратят да спят, донесли им смокини, фурми, бадеми, нектарини, [3328] мускатов орех, карамфил, александрийски джинджифил и портокали тънкокори, храносмилателни ликьори, [3332] сиропи свежи и приятни, вина десертни, ароматни, в дълбоки изби изстудени. Такава пищност според мене [3336] той даже и не бил сънувал, затуй на всичко се любувал. И тук стопанинът подхванал: — За сън, мой друже, час настана [3340] и трябва да вървя оттатък, във спалнята, пък и краката започнаха да ме болят по-силно и не ме държат. [3344] А вие тука, ако щете, и по до късно останете. И както старият се бил върху дивана настанил, [3348] дошли там няколко слуги и за четирите ъгли с постелката го взели здраво, за да го отнесат направо [3352] във неговата спалня. После дошъл моментът и за госта да се отправи към леглото. Помогнали му облеклото [3356] да си свали и го отвели да спи в чаршафи снежнобели. Така до сутринта той спал, а щом събудил се, видял, [3360] че домакините му явно от сън са станали отдавна. Понеже нямало наблизо слуги да влизат и излизат, [3364] изключено било от други да се надява на услуги. Щом сложил новите си дрехи и рицарските си доспехи, [3368] видял до своето легло оръжието — то било оставено нарочно там, та той да си го вземе сам. [3372] Когато бил готов, решил да тръгва вече, ала бил учуден много, че намерил заключени там всички двери. [3376] Той чукал, викал, но, уви, кой можел да се появи? За щастие успял да влезе във залата и да излезе, [3380] а след това по стъпалата да стигне долу пред вратата. Там чакал конят оседлан и щитът, до зида опрян. [3384] Не виждал другиго сега: ни щитоносец, ни слуга. Но бил отворен входът главен, а падащият мост — оставен [3388] така, че щом му се наложи, най-безпрепятствено да може да тръгне сам. Оттам, изглежда, по тъмно снощните младежи [3392] излезли са, за да отидат в гората близка, за да видят стоят ли ловните капани. Защо той тука да остане, [3396] след като можел да опита при тях да иде, да попита за кой предвиден бил Граала и копието как кървяло. [3400] Но не било това тъй просто. Той тъкмо щял да мине моста, когато някой го изправил… Добре че конят му направил [3404] отскок, та минали оттатък и тъй не паднали в реката. Но изненадан от това, веднага той извил глава [3408] и се развикал: — Хей, ти там, недей се кри! Кажи да знам защо току-що моста вдигна? За малко спри да те настигна, [3412] че искам нещо да узная… Той викал, викал и накрая разбрал, че е напразно всичко, че е останал сам-самичък [3416] и че каквото да се случи, той отговор не ще получи79.