Персевал, или Разказ за Граала

Но щом девойката любима разбрала, че опасност има за нейния приятел мил, болезнен страх я задушил. [2608] А рицарят, готов за риска, отвърнал й, че много иска да иде на полето бойно, и тя почувствала се двойно [2612] опечалена и нещастна, но все пак с него съпричастна. И други с аргументи разни го увещавали напразно [2616] да не излиза на двубой със Кламадьо, защото той не бил надвит от никой друг. Уелсецът отвърнал: — Тук, [2620] сеньори, ще решавам аз; двубоят не засяга вас. Каквото и да ми твърдите, сега не ще ме отклоните. [2624] И никой думичка не казал, във стаята си всеки влязъл с желание да си почине, дордето тази нощ премине, [2628] но продължили да скърбят, че не могли да го възпрат. Уви, девойката и тя в молби прекарала нощта, [2632] очаквайки да го склони: нали със никакви злини не ги заплашвал Кламадьо. Ала безсмислено било. [2636] И аз намирам странно нещо в това: тя толкова горещо го молела със плахост мила и всяка дума придружила [2640] с целувка, та дано сполучи с любов сърцето да отключи като със ключ и той най-сетне от своя план да се отметне. [2644] Но ужас й обзел душата, че той не й приел молбата. Напротив, искал начаса доспехите да донесат [2648] и цялото въоръжение. От най-дълбоко съжаление били околните обзети, а той на Краля на кралете [2652] помолил се за тяхно здраве, към коня бързо се отправил, възседнал го и полетял, оставяйки ги във печал. [2656] Щом Кламадьо го забелязал, срещу младежа сам излязъл със пламнали очи, защото той искал с удар от седлото [2660] да го свали, да вземе коня, да го лиши от меч и броня, да го убие незабавно. А там в полето пусто, равно [2664] самият Кламадьо бил вече отпратил всички надалече. Застанали лице в лице с оръжието си в ръце, [2668] готови да си налетят, без думичка да промълвят. Не минал даже миг и ето, че почнал боят сред полето. [2672] Връхлитали те като хали, въртели острите кинжали, омраза на живот и смърт бушувала във всяка гръд [2676] и всеки удрял с настървение, така че копия строшени се разлетели на парчета. Щом те се свлекли от конете, [2680] пак стрелнали се с поглед страшен и в настървен бой ръкопашен дуела дълго продължили, сражавайки се с равни сили. [2684] Не се съмнявайте, че знам подробно боя да предам, но няма смисъл от това. Нали сам Кламадьо глава [2688] склонил, признал се победен: след този бой ожесточен готов бил да се подчини на другия (а преди дни [2692] и сенешалът тъй бе сторил). Но Кламадьо се уговорил да не отива във затвора на Добри пристан, нито в двора [2696] на онзи рицар, чийто замък иззидан бил с най-хубав камък. Той бил съгласен да остане затворник в мрачните зандани [2700] на крал Артур и там да може, щом като иде, да доложи сам на прекрасната девица, получила от Ке плесница, [2704] че с Божие благоволение тя ще дочака отмъщение. Било веднага обещано обсадата да вдигнат рано, [2708] а пък които са пленени, да си вървят освободени по домовете живи, здрави. А Кламадьо щял да застави [2712] най-верните си хора вече покорно да стоят далече и никой рицар от войската да не безпокои момата. [2716] Така при своите безславно се върнал той и незабавно пред всички заповед издал, тъй както сам бил обещал: [2720] онез, които в плен стоят, на свобода да си вървят. Пленените веднага взели вързопите си и поели [2724] към къщи. Никой не понечил да ги възпре, да им попречи. И Кламадьо поел на път самичък, както бил редът [2728] (за този ред въпрос ще стане