Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Секретарят се пресегна през бюрото си към телефона, избра от голямото дигитално табло опцията за бързо набиране и притисна слушалката до ухото си.
- Аз съм - оповести той, убеден, че човекът от другата страна на линията няма нужда от повече обяснения. - Искам да отидете в колежа на Пазителя. Веднага. Съберете информация за всеки, с когото е работил Арно Холмстранд, както и за всеки, с когото е говорил през послед -ните пет дни.
Върна слушалката на мястото й и дланта му остави отгоре й отпечатък на пот и влага.
„Дъртото копеле не е насочило последния си удар към мен - помисли си той, зареден с енергия от новия поглед към нещата. - Оставил е трошичките за някого другиго. И по дяволите, ще разбера за кого."
ГЛАВА 40
Оксфорд - 16.10 ч. по Гринуич
- Какви ги говориш?
Въпросът дойде от Питър Уекслър, чието объркано изражение отразяваше и чувствата на Емили.
Кайл прокара ръка през късата си коса, сякаш да отърси и последната останала прашинка съмнение.
- Докато вие оглеждахте вътре, аз се опитвах да проумея цялата ситуация - отговори той -и мисълта, която така и не успях да прогоня от ума си, е колко очевидно е всичко.
И махна с ръка към сцената около тях.
- Очевидно ли?
Думата противоречеше на непреодолимото усещане за интрига, което гледката внушаваше на Емили. В момента единственото очевидно нещо за нея беше собственото й объркване. И разочарование. И може би нарастващото раздразнение, предизвикано от оптимизма на по-младия мъж.
- Помислете - подкани ги Кайл. - Арно е убит, а църквата е взривена точно в същия момент. Връзката е очевидна, като се има предвид, че ви е насочил право към Оксфорд и ви е купил билет преди смъртта си. Не е необходимо да си опитен детектив, за да свържеш точките.
Емили зачака да чуе нещо повече. Все още не беше сигурна в каква посока ги води, но думите отговаряха на усещането за нещо нередно, което бе изпитала по-рано -чувството, че съобщенията на Арно са прекалено прости.
- А после - уликата, която ни насочи насам - продължи Кайл. - университетска църква, най-старата от всички тях. Стига де!
Местеше поглед от Емили към Уекслър и обратно, раздразнен, че не разбират какво има предвид. Друг на негово място би се зарадвал, че е излязъл по-умен от двама учени при разрешаването на загадка, но Кайл Еймъри беше прекалено погълнат от интригата на ситуацията. Искаше и другите да видят това, което сега за него беше безкрайно очевидно.
- Мисля, че причината, поради която успяхме да разгадаем тази улика толкова бързо -каза най-накрая той, - е, че е проста. Прекалено проста. Както казваме ние, канадците, фасулска работа. Всеки, който някога е бил на екскурзия в Оксфорд, знае, че тази църква е най-старата университетска сграда... и сякаш това не е достатъчно, но името й го има и в самата улика. Нали не искате да кажете, че ако вашият професор е успял да открие библиотека, която никой друг не е успял да намери цели хиляда и петстотин години, е била скрита зад улики, които може да разгадае всеки екскурзовод?
Емили мълчеше. Момчето наистина си го биваше - по един вбесяващо трудолюбив и точен начин. Беше решило да се съсредоточи върху нещо, което се бе сторило странично и на нея, и на Уекслър - и двамата бяха прекалено въодушевени от идеята да се превърнат в любители детективи. И това съсредоточаване му бе донесло успех.
- Прав сте. Съобщенията му са прекалено... прекалено...
- Очевидни - довърши Кайл и остави в изражението му да проличи съвсем лек намек за удовлетворение, докато повтаряше предишните си думи.
Емили кимна с неохотно възхищение.
- А после и тази идея с двете кралици - продължи Кайл. - Доктор Уес, вие прекарахте вътре не повече от десет минути и макар че половината църква сега е пепел, все пак открихте две кралици. И пресечна точка помежду им. Да, тази точка е покрита с камъни, но я открихте, така или иначе. Като за улики трябва да признаем, че всички тези бяха поразително очевидни. Не е ли така? - Кайл говореше разпалено, в порива му напираше странна енергия. - Ако всичко това наистина е заради Александрийската библиотека - продължи той, повеждайки заключенията си към логичния им завършек - и ако уликите, оставени от Арно Холмстранд, целят да попречат на това откритие да попадне в лоши ръце, тогава имат един много съществен проблем.