Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Прокрадващ се в сенките
Прокрадващ се в сенките - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокрадващ се в сенките

Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:

Крадец и герой — несъвместими понятия? Със сигурност не! Когато трябва да се направи нелекия избор между брадвата на палача и Поръчка за малка разходка до мрачни гробници в елфийските гори, трезвомислещите хора избират брадвата на палача, а героите, такива като Гарет, решават да хвърлят заровете и надявайки се, че ще им се падне шестица, да поемат риска.
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 224
Перейти на страницу:

— Така ли мислиш?

— Гарет, хлапето ми. Ти си образован човек, неслучайно ти отдадох най-добрите си години. Получи знания, не по-малки от тези на който и да е благородник. Колко книги си прочел от библиотеката ми? Всички? А разсъждаваш като петгодишно дете. Война ще има, помни ми думите, ще има. Това не може да бъде избегнато. Освен ако не се случи някакво малко чудо.

— Да бъде волята на Сагот — мрачно казах аз, въртейки в ръце чашата вино.

— Да бъде — машинално повтори Фор и отхапа огромна хапка от препечения хляб. — И така, какво те води при мен? — попита с пълна уста.

— Какво, не мога ли просто да видя учителя си? — искрено се обидих аз и свъсих вежди.

— Не и в това време, когато разумните се покриват на дъното. Макар че ти винаги си бил инат и си рискувал излишно — жрецът примирено махна с ръка. — Значи излиза, че не ти трябвам за нищо?

— Трябваш ми — въздъхнах аз.

— Аха! — триумфално възкликна Фор. — Знаех си! Все още мога да мисля ло-ги-че-ски! Казвай сега, какво ти трябва от стария дебелак?

— Убежище за няколко нощи, докато не тръгна да изпълнявам Поръчката.

— Имаме няколко свободни килии, може би ще искаш и жрец да станеш? — засмя се бившият крадец и отново напълни бокалите. — Сто-оп! Каква Поръчка? Или не съм чул правилно?!

— Правилно чу.

— Ти съвсем ли си си загубил ума, Гарет?! Каква е тази Поръчка?! Животът ти е заложен на карта, а ти все пари преследваш! Е, не, това е направо връх на идиотизма!

— Не съм я искал тази Поръчка, просто така се получи! — повиших глас аз.

Фор внимателно ме погледна с дребните си кафяви очи и с поредната въздишка напълни пресушените бокали.

— Разказвай.

И аз му разказах. Започвайки от онази злополучна нощ, когато мракът ме бутна да отида при херцог Патийски. Фор слушаше мълчаливо, хапейки долната си устна, а понякога драскаше с вилица по дървената маса, сякаш си водеше някакви бележки. Прекъсна ме само веднъж, за да разпита по-подробно за Бледия и после поклати глава намръщено.

— Не го познавам този. Странно. Много странно. Откъде ли се е взел?

Разказът ми отне доста време и когато приключих, гърлото ми беше пресъхнало. Фор ми наля малко вино и аз му кимнах с благодарност.

— Ти си четири пъти глупак, Гарет. Приел си Поръчката, въпреки че за теб много по-безопасно е било да отидеш в Сивите камъни. Използвал си незнайно заклинание и така си си увесил на врата прегладнял демон. Не си успял да убиеш този Бледия, когато си имал тази възможност, а той още често ще ти пресича пътя. И са насъскали козлите срещу теб. На туй отгоре се е появил някакъв тайнствен и никога по-рано неспоменаван в книгите Господар. Ще признаеш ли, че си магаре?

Кимнах.

— А, да! И ще си още по-голямо магаре, ако решиш да ходиш в Забранената територия.

— Трябва, това е все пак някакъв шанс да оцелея в Храд Спайн. Без карта там може да обикалям в продължение на векове. Без значение дали ми харесва или не, просто трябва, Фор.

Той замълча, мислейки за нещо свое.

— А сигурен ли си, че не може да се мине без този поход?

— Аха.

— Глупак си ти, ох, какъв глупак. Защо ли ми трябваше да те вземам за ученик? Добре, слушай. Върви само през нощта. През стената ще минеш без проблем. По-добре го направи в Пристанищния град, при старата конюшня на Старк. Районът е опасен, но няма да ти е за първи път да си по такива места. Оттам директно си на Човешка, по нея ще стигнеш до Спящата котка, а оттам и до улицата на Маговете. Не се пъхай в Гробищна, сам знаеш защо. Спящата котка е доволно спокойна, ако всичко върви добре, върви по покривите, надявам се, че още не са изгнили и ще издържат тежестта ти. Разбира се, не е много удобно, но поне ще е безопасно — мъртъвците, както е известно, засега не са се научили да летят. На Спящата котка има стара статуя на Сагот — това е единственото безопасно място в района. Остров на светлината в света на мрака. Ако стане напечено, там изчакай да минат неприятностите. Но до сутринта непременно трябва да излезеш от Забранената територия, в противен случай ще останеш там завинаги.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)