Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— А какво ви е довело до мен, и то когато вече ще затварям?
— Ще пазарувам.
— Много ли? — джуджето лукаво присви очи, вече започваше да пресмята парите, които ще ми смъкне.
— Според както се получи, майстор Хонхел. Зависи каква стока имате.
— Е, майстор Гарет — подчертано обидено прогърмя джуджето. — Нима някога сте били недоволен от стоките в магазина ми?
— Все още не, но, съгласете се, любезни майстор Хонхел, всичко все някога си има първи път.
— Не и при мен! — засмя се джуджето и ме поведе навътре в магазина. — Получавам стока от най-добрите магове на Ордена. А и много неща идват при мен от далечни земи.
Което си е истина, истина е, майстор Хонхел беше едно от малкото джуджета, които останаха във Валиостр и не се върнаха в планините си, след като кралят сключи договор с гномите за закупуване на оръдия. Не знам колко време ще им трябва на джуджетата да им мине и да се върнат със стоките си във Валиостр, но такива като добричкия майстор Хонхел за това време спокойно ще успеят да натрупат три-четири състояния.
— Какво ви интересува, майстор Гарет? Стандартни неща или нещо по-специално?
— И едното, и другото — казах неопределено, спирайки след джуджето до голяма маса с един куп сандъци, кутии, кутийки, касетки, сандъци и сандъчета, натрупани едни върху други.
Седнахме на масата и, както винаги, започна пазарлъка, който лично аз не можех да понасям. Защото да се пазариш с джуджета е много по-тежко, отколкото да се убие Х’сан’кор, например.
— Давай по-конкретно, че времето напредва — намръщи се Хенкел, като се преструваше, че има ужасно много работа.
Как не, сега и всички съкровища на драконите не можеха да го откъснат от мен.
— Двайсет и пет огнени болта, също толкова светещи, сто стандартни, бронебойни. Петдесет болта-близнаци.
— Уау — подсвирна джуджето и отвори широко очи. — Ще ходиш да избиваш гномовете от Стоманените шахти ли?
Не отговорих, а и отговор не се очакваше. Хонхел знаеше кой съм, с какво се прехранвам и какъв род стоки са ми необходими за работата.
— Добре. Какво друго? — кимна джуджето.
— „Светлинки“, един сноп. Двайсет „сухара“. И въже-спътник, десет ярда.
— Какво по-точно?
— Тип паяжина.
— Елфийско? Откъде да ти го намеря? — престорено се изненада джуджето. — От тези глигестите можеш ли да измъкнеш нещо?
— Е, майстор Хонхел, вие не сте прост продавач, ще поровите из кутиите и сандъците, може и да намерите.
— Ще намеря — съгласи се Хонхел, разбирайки, че този път нямам намерение да се пазаря. Или почти нямам. — Това ли е всичко?
— А може ли да ми предложите още нещо? — отговорих с въпрос на въпроса му аз.
Джуджето се замисли, подпрял брадичка с юмрук, след това се ухили:
— За ценител като вас, майстор Гарет, имам тук още нещо.
Той изчезна под масата, затропа по ключалката на скрития отдолу сандък, прокашля се и излезе оттам с арбалет в ръка. Аз без да искам хлъцнах възхитено, с което вдигнах цената на арбалета поне с още петдесет жълтици, не по-малко.
Черен, изящен, малък. Беше дори по-малък от този, с който бях сега. Арбалетът се побираше в една ръка. Оръжието имаше много странна конструкция, оказа се сдвоено. Двата арбалета, доколкото виждах, бяха един над друг, първоначално се изстрелваше долния болт, после горния, тетивите и на двата механизма се натягаха с помощта на късо лостче. Гладка полирана дръжка и два спусъка. Оръжие мечта.
— Ще ми позволите ли, майстор Хонхел?
Джуджето се усмихна и ми подаде оръжието и два болта. Претеглих арбалета в ръка. Доста лек. Два пъти по-лек от моя. Поставих болта в специалния прорез, след това и втория, после издърпах лоста. Зареди се изненадващо лесно. Изщракване — и болтовете замряха в ложата. Браво на джуджетата, добре са измислили как да облекчат натягането на тетивата!
Потърсих с поглед мишена, видях на по-далечния шкаф стар прашен шлем, помолих с поглед Хонхел за разрешение и като се прицелих, дръпнах спусъка.
— Свалете предпазителя, майсторе — насмешливо каза джуджето. — И се целете през ето тази стрелка, специално за това е направена.
Напипах предпазителя, оказа се малка и едва забележима планка, и отново натиснах спусъка.
Щрак! И първият болт удари шлема, проби стоманата и заседна в забралото.
Щрак! И братът на първия болт направи същото. Да се използва това миниатюрно оръжие беше много лесно и просто. Ако имаше такива в нашата армия, щяхме да изравним със земята пиконосците на Мирануех.