Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Асансьорът жужеше в далечината и леко изскърца, когато спря. Щом чу металните врати да се отварят и затварят, тя започна бясно да движи раменете си нагоре и надолу. Съсредоточи усилията си отдясно, захвана една гънка плат между брадичката и рамото си и проточи врат, за да я избута нагоре, като успя да придвижи качулката с два сантиметра нагоре — само два, но пък успешно, така че повтори движението и я помести с още два. След три повторения под ръба започна да се процежда светлина. Щеше й се да може да използва устата си, за да я хване със зъби, но трябваше да се задоволи с възможното.
Наведе се, за да я отметне още веднъж и успя да я вдигне над очите си, сякаш носеше суичър. Отърси я от главата си и си почина, докато се оглеждаше. Столът й се намираше в празното пространство между кухненския плот, ориенталския килим и масата, върху която се играеха седмичните партии покер, организирани от Руук.
Пулсът на Ники се успокои и тя се съсредоточи върху това да стигне до плота. Като внимаваше да не прекатури стола, което щеше да я прикове към пода като костенурка, паднала върху черупката си, тя наклони тялото си на едната страна, а после на другата и набра достатъчно инерция, за да придвижи стола с няколко сантиметра. Притесни се, че до завръщането на тексасеца не й остава достатъчно време, вложи повече сила в следващия опит и започна да се накланя. Едва не падна, но успя с трясък да приземи и четирите крака на стола и това я стресна достатъчно, за да се придържа към по-внимателните движения. „Сантиметър, не сантиметри“, каза си тя, създавайки ритъм. Сантиметър, не сантиметри.
Когато стигна до плота, който беше на едно ниво с лицето й, Ники започна да търка буза в ръба му толкова методично, че тя пламна от триенето и веднъж дори изсвири при допира с гранита. Ръбът на лентата обаче се закачи за него и при всяко плъзване се подвиваше все повече. За да се пребори с болката, тя се замисли за наградата, която я очакваше на плота, само на няколко сантиметра разстояние — безжичната бормашинка и половин дузина сонди и други зъболекарски инструменти.
Лентата отляво започна да поддава и Ники използва езика, челюстта и лицевите си мускули, за да я подбутва между плъзганията. Накрая в ъгълчето на устата й зейна малка пролука и когато обели достатъчно от лепенката, за да подгъне едно ъгълче, тя протегна врат и наклони глава така, че бузата й да се озове малко над плота. Прицелвайки се бавно и внимателно, Ники се наведе към него и натисна. Крайчето се залепи за гранита, тя завъртя глава отляво надясно, притискайки силно лице към студената повърхност, лентата се обели и остана залепена на плота.
Ръцете и глезените й бяха залепени за стола, но тя не беше вързана през кръста, така че успя да стане и да стигне до инструментите. Най-близкият беше малка сонда. Бормашинката беше по-надалеч, но тя искаше нея. Щеше да й спести време. Тя се хвърли към нея, удари рамото си в ръба на плота и седна обратно на стола. Заизвива се, докато го приближи още и пак се надигна, като този път вместо да се хвърли, се излегна върху останалите инструменти, протягайки се към бормашината като инструктор по йога.
Дръжката беше цилиндрична, с малки гумени крака и бутонът за включване беше най-отгоре. Ники опря брадичка в него и го натисна веднъж, два, три пъти. На четвъртия моторчето се завъртя. Мускулите на гърба й високо протестираха, напрегнати и усукани от неестественото й положение върху плота, но тя упорстваше, съсредоточена върху бормашинката. Хвана я с устни, а после я стисна между кътниците си.
Разпределяйки теглото си равномерно между лактите си, тя седна внимателно, за да не изпусне бормашината и се приведе, за да среже лентата, която приковаваше дясната й китка към дървената рамка на стола.
Ники действаше бързо — като изви китката си нагоре, тя опъна повърхността, която искаше да среже и лентата се обели там, където я докосна бормашината. Щом освободи дясната си китка, тя я прехвърли в ръката си и успя да среже лентата около лявата дори по-бързо. Искаше да освободи глезените си, за да може да се движи в случай, че той се върне, но тъй като бицепсите й още бяха залепени за стола, не успяваше да се наведе достатъчно и затова се съсредоточи върху десния. Щом свали лентата, чу нещо и изключи бормашината.
Асансьорът се изкачваше.
Хийт се наведе, освободи десния си глезен и посегна към левия. В бързането се убоде по пищяла и присви болезнено очи, но пренебрегна болката и си свърши работата. Оставаше й по-малко от минута и трябваше да продължи да реже. Левият й глезен се освободи и тя стана точно когато асансьорът със скърцане спря на етажа на Руук.