Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
каза за стенещата ни съквартирантка. Просто ми се щеше да знам какво да правя с нея.
Чуй я как вие там.
- Видя ли колко бързо си тръгнаха банкерите, след като започна?
Кинг потърка задната страна на врата си.
- Тя наистина е проблем.
- Знам – каза Хармъни, – но не можем да говорим за нея тук. Проучвах
призраците и най-вероятно броди и по земята около къщата. Имаш ли някакви
колелета, за да се махнем от тук за известно време и да поговорим насаме?
- Някакви предпочитания? Имаме всякакви.
- Ти избери. Аз ще отида да се преоблека в някакви дрехи за игра.
- От тази рокля ми става адски игриво.
- Спри да използваш негативни думи. Става ти райски игриво, което ме изненадва,
защото мислех, че ще се оплакваш, когато се появя с нея.
- О, така беше, докато не те видях как се оправяш с банкерите. Вече ми бяха
отказали, да знаеш.
- А аз почти им промених мнението? Виж ти. – Тя вирна брадичка. – Почти ставам
за нещо.
- Ти си шампион, Оргазматрон. Снощи постави световен рекорд. Тази сутрин
трябваше да си сложа мехлем на ръката. – Той я изви и се намръщи.
- Ако всъщност беше спал с мен… щеше да имаш нужда от мехлем на пишката ти.
– Тя хукна към вратата, през която почти я бе спрял да влезе предния ден, а сега само
да бъде близо до нея го караше да се чуди защо се бе опитал да я държи настрани.
- Вземи колелетата – каза тя – и нещо за хапване. Веднага се връщам.
- Бих могъл да хапна теб – извика той, а градинарите го аплодираха.
Какво, по дяволите, не му беше наред? Никога в живота си не бе правил толкова
неприлично изявление на глас. Обвиняваше Хармъни задето го бе накарала да се
отпусне, но поне можеше да приеме неизбежното. Беше го хванала за топките и засега
така му харесваше. Отиде да вземе колелетата.
Колелета и банани. Това бе приготвил, докато я чакаше да се върне. Беше
облечена с къси панталонки и черен анорак, като подхвърли анорак и на него.
- Какви, по дяволите, са тези неща? – попита тя, оглеждайки колелетата.
- Моето е “Английски велосипед” от 1869 г. или “boneshaker”*, както неласкаво са
наричани. А твоят е “Лейдис роувър” от 1889 г. Удивителното предимство на твоя е, че
централната пръчка е била премахната, за да има място за дългите ви, обемисти поли.
- Я започни да живееш. Ами бананите? Имаш маймуна на острова?
- Каза да взема нещо за хапване.
Тя сви рамене и се качи на колелото.
- Предполагам, че плодовете са по-добре от бисквитки. Не. Хей, моето колело има
гуми, а твоето няма.
- Без майтап – каза той, скъсвайки се да върти педалите след нея.
- Върти по-бързо – каза тя, – защото колкото по-силно вие Гюси, толкова са по-
малки шансовете ни да се измъкнем.
Воят ги настигна в подножието на хълма, както и звукът от Кърт, който крещеше
имената им. Преди да излязат от дърветата, Кинг грабна клон от едно дърво и го
повлече зад колелото си, за да изтрие следите им. Номерата от военното училище най-
накрая му се отплащаха.
Хармъни водеше по пътя, защото на Кинг му харесваше да гледа задника й,
докато върти педалите в тези еластични шорти. Макар да караше колело с ерекция.
- Какво е това? – попита Хармъни, когато видя ограда, блокираща входа към стара
пещера.
- Честно, не зная. Като дете винаги ми казваха, че е опасно и забранено и да стоя
далеч.
- Намирам трудно за вярване, че си се подчинявал.
- Никога не изваждах късмет с неподчинението на това конкретно място. Обаче
вероятно е единственото забранено място на острова, което съм пропуснал.
- Островът е страхотен. Обожавам розите с цвят на праскова до предните врати,
глицинията, покритите с бръшлян каменни стени, дивите цветя. – Тя сви рамене. –
Предполагам, че обичам цялото място.
Това го порази, защото дълбоко в себе си и той чувстваше същото.
- Да видим ли какво има вътре? – Тя измести ръждясалата ограда от входа с едно
дръпване. Вкараха колелетата вътре и плъзнаха оградата обратно на мястото й. За да
скрият колелетата, те ги вкараха навътре в пещерата, избирайки да вървят по най-
светлите тунели. Когато земята стана камениста, те взеха само бананите, изоставиха
колелетата и продължиха навътре.
Хармъни беше любопитна, може би твърде любопитна.
- Мисля, че отидохме твърде далеч – каза Кинг – и направихме прекалено много
завои. Трябва да намерим пътя обратно, не забравяй.
- Знам пътя. Чудя се защо тук продължава да става все по-светло. Гледай, ще