Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Така е - каза Томаш. - Виждате ли какво възвестява тази фраза?
- Краят на света, драги м и професоре. Краят на света.
XII
ОХРАНАТ А - ШИРОКОПЛЕ ЩЕСТ ПЛЕШИВ МЪЖ С ЛЪСНАЛА ГЛАВА, ГО огледа ог горе до долу с пронизва щи като
рентген очи. Когато установи, че става дума за чужденец, се отпусна. Прие седемстотин и петдесетте
рубли и му кимна с глава да влиза. Томаш благодари, отвори вратата и влезе в
Night Flight .
Обстановката в най-прочутия нощен клуб в града беше изис кана и комфортна. Безупречно елегантен
служител се приближи до него.
- Добрый вечер - поздрави т ой официално.
- Добър вечер - отговори Томаш на английски. - Поколеба се, докато открие точ ните дум и, които беше
запаметил в хотела. — Вы говорите... по английски?
Служителят се усмихна.
- Да - потвърди. - Всич ки тук говорим английски. В ресторанта ли желаете да отидете или в нощния
клуб?
- В нощния клуб, моля.
Служителят посочи към един ъгъл и Томаш се упъти натам. Слезе по вито като охлюв стълбище и се
оказа в бар в златисти тонове, с една огледална стена, пред която от край до край има ше дивани с черна
дамаска, и друга, скрита зад дълъг бар. Звучеше приятна приглушена музика. Мястото изглеждаше изис-
кано като клуб за господа от висшето общество. Но посетителите на нощния клуб, сформирали неголеми
компании, изобщо не се вписваха в изисканата обстановка - мъжете имаха вид на новобогаташи,
парадиращи с рубли, власт и тестостерон; жените, много по-млади от тях, ги глезеха с внимание, до една
красиви, блестящи и най-вече на разположение.
Новодошлият се отправи към бара и вдигна ръка, за да прив лече вниманието на човека в смокинг,
който приготвяше питиетата.
- Здравствуйте - позд рави мъжът и го попита какво ще желае за пиене: - Чего желаете?
- Hello - поздрави Томаш. Провери за името, което беше записал на листче. - Мога ли да говоря с
Надежда?
- Надежда?
-Да.
Мъжът леко се усмихна, сякаш името имаше скрито значение, което принадлежащите към едно и
също братство веднага разбираха, и махна към едно балконче над тях.
- Ето я там.
Томаш вдигна глава и видя червенокоса полугола жена, която танцуваше с щръкнали, твърди гърди,
източено и мамещо тяло, с тясно яркочервено парче плат вместо бикини. Светлина от прожектор падаше
върху прелъстителната танцьорка, осветявайки сладострастните извивки на младата плът.
Новодошлият сведе очи и попита бармана:
- Това ли е Надежда?
- Да - потвърди човекът на бара. Изви вежд и, сяка ш се дис танцираше от скрит ия см исъл на дум ите си:
- Искате ли да дойде при вас?
- Ами... да - каза Томаш, изчервявайки се от намека. - Тряб ва да говоря с нея.
- Надежда е към края на номера си. - Нам игна м у заговор- нически. - Щом свърши, ще и кажа, че я
чакате. - Махна към наредените на бара бутилки. Ще пийнете ли нещо, докато чакате?
- Какво предлагате?
Нощен полет (англ.). - Б. р.
- Уиски, коняк, водка...
Томаш се загледа в бутилките.
- Мисля, че водката е подходящ изб ор.
- Чиста или с аромат?
- Хм... - поколеба се той. - Не знам, какво ще ми препоръ чате?
Барманът взе бутилка с цвят на кехлибар и наля в чаша.
- Тази водка е с аромат. Казва се Охотничья*, в нея има джинджифил и карамфил. - Подаде му
чашата. - Изпийте всичко наведнъж. Както правим ние.
Клиентът се вгледа в поклащащата се течност в чашата с недоверчиво изражение. Седна на свободно
място на дивана покрай стената, под огледалото, и реши да последва съвета. „В Рим като римлянин―,
каза си той. Затвори очи и преди да се е разколебал, гаврътна водката на екс.
Като че вулкан избухна в утробата му.
- ЖЕЛАЕТ Е ЛИ КОМПАНИЯ?
Женски глас, омекотяващ английския с екзотичен славянски акцент, накара Томаш да вдигне очи.
Пред него, от другата страна на масичката, стоеше червенокосата хубавица, загърна та в наметка от
пурпурна коприна. Очите и бяха прозрачно сини, големи и изразителни, а устните, сочни и
съблазнителни като резенчета тропически плод, бяха като на актрисата Настася Кински.
Отърсвайки се от изненадата, португалецът стана и недодя лано подаде ръка с такъв замах, че събори
чашата с водка.
- Здравейте - каза той, сконфузен заради неволно бут натата чаша. — О, извинете.
Танцьорката сподави смеха си.