Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

университета, както си мечтаеше — д ори вече не отваряше д ума по този въпро с. След татко

не бе излизала с нито ед ин мъж. Възможно е той д а я бе лишил от възможно стта д а създ ава

нови връзки или може би бе прекалено уморена за такива, или пък си мислеше, че ще нарани

Холанд и мен, ако го направи. Няма начин д а не се чувства самотна, много самотна. И сякаш

това не й беше д о статъчно, ами често и аз д ори отказвах д а разговарям с нея.

Но тогава, на рожд ения й д ен, не си помислих нито ед но от тези неща. Приех с

благод арно ст огромното парче мраморна торта, което тя ми под несе, изгълтах го на няколко

хапки и си поисках ново. А след това всички отид охме в д невната и я глед ахме как отваря

позд равителните си картички. Двамата със сестра ми се бяхме спрели на букет бели лилии и

шишенце от любимия парфюм на мама. Саша й беше избрала перли за вана и книга с рецепти

за салати, която беше толкова д ебела, че спокойно можеше д а конкурира учебника ни по

право.

Мама буквално ахна, д окато отваряше книгата.

— Но това е великолепно, Саша! — И с ококорени от рад о ст очи започна д а прелиства

лъскавите страници, спирайки се на рецепти, които вед нага би желала д а пробва. — Салата с

мариновани гъби и орехи! Божествено! — Наклони глава, замисли се и отсече: — Да! Мисля,

че имам всички съставки! — Про стенах на майтап, а мама ме потупа по коляното и се ухили.

— Благод аря ти още вед нъж, Саша! Непременно трябва д а д ойд еш и д а опиташ някоя от тези

рецепти!

Картичките бяха пред имно от хора, с които мама беше работила в библиотеката. Все още

се срещаше с някои от колежките всеки по след ен четвъртък на месеца. Имаше и картичка от

леля Деид ре и семейството й, както и от род ителите на мама от Тънд ър Бей. Межд у д ругото,

те се обад иха д ори по телефона, за д а й честитят лично. В купчината имаше само ед на

истинска изненад а — картичка от татко. Пред ставляваше снимка на бутилка шампанско, а

над писът гласеше:

Отпразнувай рождения си ден със стил!

Отд олу татко я беше над писал така:

Всичко най-хубаво: Коул.

Мама затвори картичката, поглед на картинката, по сле отново я отвори и прочете д умите

на татко.

— Странна работа — промърмори, по-скоро на себе си. — Миналата год ина не ми е

пращал.

Двамата с Холанд си разменихме разтревожени поглед и, обаче мама про сто о стави

картичката при о станалите и стана.

Саша ми помогна д а заред им миялната машина. Пред хлад илника се целунахме. Мама ни

вид я много д обре, когато влезе в кухнята, но се престори, че не е вид яла нищо. Само се

провря зад нас, потупа Саша по рамото и промърмори:

— Много се рад вам, че и ти успя д а д ойд еш, Саша!

По сле си наля чаша кафе и се върна в д невната.

— Нали знаеш, че не беше необход имо д а й купуваш нищо? — прошепнах аз, когато мама