Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

пара чаша с кафе и я пронизах с поглед . — Да не би д а искаш д а ми кажеш, че най-сетне си се

погрижила за нещата? — Незнайно защо прод ължавах д а си въобразявам, че в крайна сметка

нещата ще се наред ят и че това вече няма д а бъд е проблем, обаче тя очевид но все така

желаеше д а прекратим секса.

Саша поклати глава и започна д а върти капачето на чашата си.

— Почти. Иначе исках д а го направя, обаче се уплаших. — Сниши глас и д обави: — Но ти

нали беше свършил, пред и д а сложиш д ругия презерватив?

Тя знаеше отлично фактите — толкова, колкото и аз. Все пак и тя беше там, нали така?!

Прод ължавах д а й бъд а яд о сан, но тъй като изобщо не бях готов д а я превъзмогна,

потиснах черните си мисли и казах:

— Сигурен съм, че не е станало нищо, но ако искаш, наистина можем д а спрем. Разбирам,

че все още не си изцяло готова за по стоянен секс. Не че е проблем — изобщо не ме разбирай

на криво!

— Но е почивка, Ник! Имам нужд а от почивка! — Гласът й започна д а се разпад а. — Ще

се вижд аме само в училище. Ще говорим…

— И ще излизаме само с д руги хора — д обавих нацупено. — Защото това всъщно ст ще

бъд е краят.

— Не и за мен! — Звучеше категорично, но очите й вече бяха плувнали в сълзи. —

Всъщно ст онова, което ще стане с нас, е изцяло в твои ръце! Ти решаваш!

И точно в този момент разбрах, че е точно така. Вече няма д а ми се налагаше д а бъд а

внимателен. Можех д а правя онова, което си поискам. Нямаше кой д а ме спре. Исках д а бъд а

щастлив — и толкова. Върви на майната си, Саша! Мислиш се за по-добра от останалите, но

не си! И изобщо не знам защо изгубих толкова време с теб! Обаче вътре, в д ушата ми, беше

студ ено. Като че ли вече нищо нямаше значение.

Изправих се, вд игнах ципа на якето си и заявих:

— Е, в такъв случай ще се вид им в училище.

— Ник! — Тя тръгна след мен и ми препречи пътя. Аз се изсмях кухо, но тя прод ължаваше

д а плаче. Имах чувството, че гърд ите ми се изпълват със сол. Тя залепваше за ребрата ми и

извираше нагоре към гърлото ми, прегаряйки всички пътища. Саша ме прегърна и ме притисна

така силно, сякаш това беше краят на света. — Повярвай ми, можем д а го направим! —

изхлипа.

Но не можехме.

Към края на сед мицата вече правех всичко възможно д а не я срещам по корид орите, а към

края на след ващата сед мица тя също бе започнала д а ме избягва. Всеки път, когато я вижд ах в

часа по право, глед аща право напред , като че ли изобщо не усещаше, че я глед ам, ми се

искаше д а отид а д о чина й и д а я попитам д али не бихме могли отново д а опитаме. В

началото бях твърд е бесен, за д а го направя, а някъд е към третата сед мица тя сигурно вече ме

мразеше и в червата.

И по сле всичко се обърна с краката нагоре. Вече не ми пукаше д али имам д омашно или

не. На теста по математика получих тройка. Започнах д а се д ържа ид иотски с клиентите в

спортния магазин, а на Грейсън изтърсих, че е най-големият зад ник, когото някога съм срещал.