Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

По след вах я към нейната стая. Разбира се, че ще тръгна след нея! Кой може д а устои на

ед на го спод арка на мрака?! И тогава направих онова, което цяла вечер ми се искаше д а

направя — плъзнах ръка в цепката на черната й пола и д око снах голия й крак. Ед инственото,

което но сеше отд олу, беше копринени бикини. Доко снах и тях. Тя най-неочаквано свлече

полата си и вд игна очи към мен. Ха-ха-ха! Моментално над ървяне!

То не убягна от вниманието на Саша. Тя свали ципа на д ънките ми и започна д а ме

д око сва. Очевид но знаеше какво прави. Опитах се д а прочистя главата си, за д а уд ължа

наслад ата, но знаех, че няма д а стане. Затова пъхнах ръка под бикините й и също я д око снах.

Над явах се, че този път по стъпвам правилно. И че ще стигнем само д отук.

А по сле Саша прошепна:

— Искаш ли пак д а опитаме?

Спрях каквото правех и се вторачих в сериозните й кафяви очи. Разбира се, че искам! Ние,

момчетата, сме програмирани за това, нали?! Обаче гърлото ми трептеше и нещо не можех д а

д ишам.

— Ник, искаш ли го? — повтори Саша и аз ед ва тогава о съзнах, че не съм отговорил.

Осъзнах, че си стоя в сред ата на стаята й и вод я спор със самия себе си.

— Не съм о собено убед ен, че ид еята е д обра — отговорих най-сетне. Искрено. — Не ми

се иска д а стане като миналия път!

— Да, знам — каза тя. — Знам също така, че няма д а бъд е ид еално, така че, ако

прод ължаваш д а мислиш така, по-д обре д а не го правим!

Всъщно ст онова, за което мислех, бе ед но уравнение, което не разбирах. И също така, че

много ми се иска д а я съблека цялата, д а я по ставя по гръб на леглото и д а я целуна на някое

ново място. Стомахът ми се преобърна само при мисълта за това.

— Но про сто не мога д а избия от главата си по след ния път — прод ължи тя. — И откакто

прахо сахме толкова много време в опити д а се избягваме, смятам, че трябва д а прод ължим

точно оттам, за д а престанем д а избягваме проблема!

— Няма д а бъд е ид еално? — Това беше ед инственото, което успях д а кажа, при това с

големи усилия. Дори самият факт д а стоя пред нея ми струваше усилия. Нямах никаква

пред става, че тя през цялото това време се е чувствала по този начин.

— Да, няма — кимна тя и се зае д а сваля корсета си. — Но само ако го искаш!

Съблече се, присед на на леглото, вд игна колене д о брад ичката си и ми се усмихна

притеснено.

— Ама аз не си но ся нищо! — извиках и бръкнах в д жобовете си, сякаш това обясняваше

всичко.

— Линд зи отмъкна няколко презерватива от стаята на брат си — отговори тя, като се

усмихна в коленете си. — Честно д а ти кажа, почваш д а ме изнервяш, като прод ължаваш д а

стоиш там!

Ко съмчетата на тила ми застанаха мирно. Усещах, че или точно в този момент ще ме

уд ари светкавица, или ще го направим. Присед нах на леглото д о нея и прокарах пръсти по

голия й крак. По сле залепихме устни в д ълга и страстна целувка. След това започнах д а я