Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

така, както беше пред и. Мислиш ли, че можем д а го направим?

— Ами… не знам — отговори тя, като разд вижи люлката. — Вече е различно, не мислиш

ли?

— Само ако позволим д а бъд е различно!

— Може би, но… — Вятърът се втурна межд у нас и вд игна ко сата на Саша напред , така

че не можех д а вижд ам лицето й. — Мисля… — Думата увисна заплашително във възд уха.

Вцепених се, ужасен, че тя ще скъса с мен.

— Какво? — обад их се плахо.

Тя прибра ко сата от лицето си и отново ме целуна. Езикът й беше по-студ ен от моя. Аз

обгърнах нежно врата й и също я целунах. Но този път не беше никак нежно. Нещо ми

под сказваше, че точно така го желае и тя.

— Какво? — повторих, когато се разд елихме, за д а си поемем възд ух. Любопитството ме

изгаряше отвътре. На всяка цена трябваше д а разбера какво иска д а каже тя.

— Род ителите ми не са вкъщи — започна тя. — Заминаха в Пикъринг за хелоуинския

купон на леля и няма д а се върнат скоро. Питър също е с тях. Всички са там. Всички мои

чичовци и лели. Правят го всяка год ина. — Думите й се лееха бързо като поток и това

започваше д а ме изнервя. — Ед инствената причина, порад и която род ителите ми не ме

накараха д а отид а с тях, е, че знаеха, че ще бъд а тук, а нали знаеш колко вярват на Линд зи! —

Кимнах. — А аз не ти казах, защото реших, че ако се окажем там съвсем сами, не мога д а бъд а

сигурна как ще реагираме.

След тази тирад а тя прибра ко сата си зад ухото и д око сна коляното ми.

— Няма проблеми — кимнах аз. — Разбирам защо не си ми казала нищо, но не искам д а се

притесняваш за онези неща. Спомням си, когато ми напомни д а се рад ваме, че сме само ние.

Заед но.

— Рад вам се, че си спомняш.

— Но? — напомних й аз. Онова нед овършено изречение от пред и все още висеше във

възд уха. Усещах го така, както усещах разочарованието й през онзи д ен в часа по английски.

— Но — повтори тя и изпъна гръб, — искам д а д ойд еш с мен у д ома!

Аз се облегнах назад , като си сед нах на ръцете.

— Сега ли?

— Аха!

— Нещо като тест, така ли?

— Не. — Гласът й звучеше тихо, но напълно уверено. — Не съвсем.

— Е? — Тя започваше д а ме плаши. — Какво по-точно искаш?

Ед ва сега усетих, че ме побиват тръпки от страх.

— Про сто за д а вид им какво ще стане! — Тя по стави ръце на коленете ми и д обави: —

Не че е зад ължително. Про сто ид ея.

— Окей — изрекох бавно. Мозъкът ми вече беше успял д а отд ели ид еята и сега я

оглежд аше от всеки ъгъл. Но още не си д авах сметка, че съм се съгласил. — Щом така искаш.

По сле изнесохме цял спектакъл с повторната си поява в сутерена, а след това Саша и

Линд зи провед оха ед но още по-сериозно съвещание. Линд зи я слушаше, но без д а отлепя очи

от мен, и свиваше устни, точно както майка й ги свиваше пред и малко на стълбището.

Ид ваше ми д а отид а при нея, д а под ред я картите таро и д а й заявя: „Ед на д обра приятелка ще