Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

Когато казваше нещо, казваше го, защото наистина го мислеше и защото беше убед ен, че

точно това имаш нужд а д а чуеш в този момент. Беше уравновесен човек, но не о собено мил и

любезен. Беше по-скоро като машина. Всичко при него беше насочено към ед на цел — хокеят.

Затова бях не малко изненад ан, когато след ед на лесна побед а той ме потупа д ружески

по гърба и с широка усмивка рече:

— Превъзход на игра в защита, Ник! Точно това искам д а вид я!

Защото, вижд ате ли, защитата не е от силните ми страни. Имах скоро ст, умеех д а вкарвам

шайби и можех д а правя точни, изящни пасове. Но иначе той беше прав — напо след ък бях

станал много д обър. Не бях чак толкова луд , че д а отд авам всичко това на Саша, но иначе ми

беше приятно д а я вижд ам сред публиката — въпреки че тя, горката, нищо не разбираше от

хокей.

Както казах обаче, отборът обичаше д а слуша тренера. Ала невинаги успявах д а схвана

какво точно ни казва. Самоуверено стта е хубаво чувство. И колкото повече — толкова по-

д обре. Колкото по-д обре, толкова по-д обре. Вярно, че умерено стта е нужна във всички неща,

но човек не всеки д ен има хубави усещания, нали така?! Не че се изживявам като някакъв гуру

на положителните чувства или нещо под обно — про сто зд рав разум. Това е.

Стигнал съм д о извод а, че никой на този свят не е в състояние д а ти д ава съвети. Може

д а се опита — като примерно баща ми и неговите петд есетачки или род ителите на Кийлър,

когато пуснаха тревата му в тоалетната. Но в крайна сметка ти си този, който избира д а се

вслуша в съвета или д а го под мине с лека ръка. Както Кийлър напо след ък. Сега се беше

снишил, изчакваше род ителите му д а се поуспокоят и д а снемат гард а си — но нямаше

никакво съмнение, че съвсем скоро щеше д а си събере още трева, при това д о ста повече.

Гаранция! И когато го направи, аз вероятно ще д ръпна ед ин д жойнт с него.

Безопасният секс обаче е съвсем д руга история. Презервативите не бяха проблем за мен.

Знаех, че се нужд аем от тях. И затова си ги слагах д оброволно. Няма проблеми.

Всъщно ст значително се поуспокоих, когато д вамата със Саша започнахме ред овно д а

спим заед но. Това беше като потвържд ение, че събирането ни е било правилният ход . Знам, че

Саша никога не би се решила д а го направи, ако не вярваше, че е точно така — нито първия

път, а още по-малко — втория. Другата важна по след ица бе (и знам, че това ще прозвучи

странно), че сексът под д ържаше жива романтиката межд у нас. Честна д ума! Човек би си

помислил, че сексът отнема невинно стта, обаче за мен не беше така. През по-голямата част от

ноември се чувствах като нов човек. Със Саша ставахме все по-близки — във всяко ед но

отношение. Непрекъснато си говорехме или си изпращахме есемеси. А на мен окончателно