![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
целувам навсякъд е. Бях престанал д а мисля. Не възнамерявах д а спирам и д а твърд я, че не
трябва д а го правим.
Саша започна д а съблича моите д рехи. По сле бръкна в чантичката си, извад и оттам ед ин
презерватив и го под несе в про странството межд у нас — символ на затаения й д ъх. Аз
протегнах ръка и го взех.
— Хей! — извика тя, като повд игна ръката ми. — Излекуван си!
Така си беше. Обривите бяха изчезнали. Сложих си презерватива и я целунах. Тя ме
сграбчи за ко сата и ме опакова с краката си, а на мен не ми прилоша. Не чувствах нищо д руго,
о свен онова, което правехме.
— Може би ще те боли по-малко, ако вод иш ти! — пред ложих. — Защо не минеш върху
мен?
За нищо на света не исках д а й причинявам болка! Нали точно това бе развалило всичко
миналия път!
— Ама аз нямам пред става какво трябва д а правя там! — запротестира Саша.
— Сякаш аз знам! — ухилих се аз.
— Добре д е, но ми помагай! — кимна тя и ме възсед на.
Така го направихме. Направихме го заед но. Наистина не беше ид еално, но беше хубаво.
Леглото й започна д а скърца и това ни разсмя. След това телата ни се сплетоха и Саша изрече
тихо:
— Беше приятно. Може ли д а смятаме този път за първи, а?
Разбира се, че можехме. Всичко можехме! Това момиче про сто нямаше цена!
— Съгласен съм — прошепнах в ко сата й. Усещах твърд ите й зърна как галят гърд ите ми.
Не си спомнях кога за по след ен път съм се чувствал толкова щастлив.
Тоби лежеше на под а, забил но с в д ъските. По сочих го на Саша и тя каза:
— Сигурно е пад нал, д окато леглото се тресеше.
Ухилих се, когато го каза. Направо ми ид ваше д а си уд аря зад ника в тавана, зад ето
накарахме леглото д а се тресе.
По сле се сгушихме под юргана й и започнахме д а ид ваме на себе си, говорейки. Саша ме
накара д а си призная, че съм сметнал купона на Линд зи за д о сад ен.
— Знаех си! — извика след признанието ми. — Знаех си, че го мислиш!
— Ама род ителите й бяха вкъщи, скъпа! А Ясмин беше облечена като котка! Как д а ми
хареса?!
Саша се изкиска и близна леко но са ми. Действието беше ед новременно мръсно и
смешно.
— Знаеш ли, понякога си голям сноб! — каза. — Оплакваш се от всички в училище, че се
д вижат на групи, обаче искаш всички д а отговарят на твоите собствени станд арти за
готино ст!
— Не мога д а бъд а д руг, щом хората очакват от мен д а съм образец на готино ст! —
изрекох с престорена над менно ст аз.
Тя пак облиза но са ми, аз про стенах и й го върнах. По след ва гола борба в леглото на
Саша Ясински. Животът е странна работа, човече! Сграбчих д ясната й ръка и я стиснах в
своята. До ставяше ми уд оволствие д а глед ам как миниатюрната й ръчичка правеше моята д а
изглежд а великанска.
— Хей, не мога д а повярвам, че Линд зи е открад нала презервативи зарад и теб! — сетих
се по ед но време. — Ще й бъд а вечно благод арен за това, но не бих повярвал, че точно тя ще
го направи! Мислех, че съм първи в списъка й на най-омразните хора на света!
— Тя е д обра приятелка — д ори и когато не од обрява онова, което правя — отговори
Саша и ми уд ари лек лакът в стомаха, с намерението д а прод ължи битката.
Добре д е. Бях зад ължен и на брата на Линд зи. Както и на самата нея, и на Нейтън, че ни
покриват. Бях зад ължен и на род ителите на Саша. Може би ще трябва д а взема д а им изпратя
ед на благод арствена картичка с огромен букет. Благодаря ви, господин и госпожо Ясински,
задето дадохте на дъщеря си възможността да се качи върху мен! Нямате представа колко
съм ви задължен! С любов и целувки: Ник.
Бях на сед мото небе от щастие. Това беше най-естественият наркотик — д а лежа в
леглото на Саша. Знаех, че няма д а мога д а о стана там цяла нощ и че не след д ълго ще си
лежа в своето собствено легло и ще си мисля за нея. И защото го знаех, ми беше много по-
лесно д а стана и д а се облека, когато тя каза:
— Може би вече трябва д а тръгваш. Вероятно ще се позабавят още мъничко, но не ми се
иска д а рискуваме!
Ясно! Както каже тя. Каквото каже! Улових се, че в главата ми звучи онази тъпа песен на
Шакира от хелоуинския микс на Линд зи, но за мое огромно изумление този път не ми се стори
чак толкова лоша.
Батерията на моя мобилен телефон беше свършила, така че Саша ми д ад е назаем своя за
пътя към д ома. Открай време я гонеше параноя д а не би някакви хулигани д а ме напад нат, д окато се прибирам. Вярно, Кортланд беше тихо град че, но по Хелоуин се случва какво ли не.