Грешката на боговете е, че грешат
- Автор: Найденов Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешката на боговете е, че грешат». Краткое содержание книги:
Това се отнасяше за нас четиримата. Забелязах, че Еърт слуша внимателно, разумно и напрегнато, за разлика от… Не, нямам намерение да злословя, но ми се стори, че Холмс позадряма. Простих му веднага. Беше по-стар от нас, ако не по години, то поне по издание. Но все пак не биваше да го прави. Лошият пример винаги влияе отрицателно. Крадешком се прозях.
Доста време измина преди Зевсът да заговори по същество.
Някъде наблизо до капризната звезда, в друга планетна система, животът също надигнал глава и пак проявил удивителна неизобретателност — и той създал разум. Последиците проличали скоро. За пет — седем хиляди години носителите му успели да преодолеят състоянието си на страх от всичко, да се наситят на благата, които собствената им планета предлагала и да хукнат да завладяват други. А по-късно и звезди. При това тръбели театрално из Галактиката какво са и какво се очаква да станат…
Как и по какъв начин се е стигнало до взаимните връзки, уверения за помощ и братските потупвания по рамената, Зевсът сметна за по-разумно да не ни го обяснява. Но ние не настояхме. Щяхме да преживеем и без тези обяснения.
В резултат на потупванията (вероятно придружени от гигантски дози лицемерие и хитрост. Не мога иначе да мисля. Рожба съм на своя век!), станало така, че онези от капризната звезда се вдигнали и заедно с насекомите си отишли на гости на другите. Споразумението било гостуването да не продължава дълго, а до тогава, докато не си намерят подходяща планета за заселване.
Някъде по това време се намесила цивилизацията на Зевса.
Той не каза как е станало, но беше близко до ума, че намесата е следствие от крясъците из Вселената. Електромагнитните, или там каквито и да са вълни, са лишени от дискретност. Винаги се намира някой, който да подслушва.
Скоро след срещата на двете цивилизации с третата, катастрофата започнала. Без симптоми или предупреждения. Сякаш неизвестна сила си отмъщавала за струпването на такова количество разумни същества на едно място.
Веднага били направени опити тя да бъде ограничена, но успехът бил краткотраен. Епидемията на странна смърт обхващала бавно пренаселената планетна система. Разбира се, нито една от трите цивилизации не изпаднала в паника. Двете продължили да загиват, а трите заедно мислели. И когато мисълта се оказала безсилна да открие тайнствения причинител, решили да предприемат нещо съвсем друго.
Цивилизацията на Зевса знаела за съществуването на Земята, нейните проблеми, начина на развитие на цивилизацията и още много известни и неизвестни неща. Смятали да поискат помощ от нея.
Най-неочаквано на някого му хрумнало, че съвсем няма да бъде лошо, ако преди да се свържат с цивилизацията, да използуват без позволение някои от изявените нейни представители. Наказуемо по всички земни закони деяние. Но можели да си го позволят. Човечеството дори не предполагало, че съществуват.
За тази цел били изобретени и построени специални апарати, но усилията им да доведат тук хора, с чиято помощ става регулирането на част от взаимоотношенията на Земята, се провалили. Прехвърлянето ни успяло едва на третия път и то за ограничено време — приблизително двадесет и четири часа земно време…
Не слушах повече. Марлоу се оказа прав в пророчеството си. Бяха ни определили ролите на следови кучета, с всички произтичащи от тях последици.
Случайно зърнах очите на Поаро. Сияеха в зелена светлина. Холмс гледаше строго и отнесено из празнотата на пространството, а Марлоу нервно хапеше долната си устна. Само по лицето на Еърт не се забелязваше проява на каквито и да били чувства. По моето също, предполагам, само дето се превивах вътрешно от смях. Излизаше, че глупаци съществуват не само на Земята, а и из безкрайната Вселена. Особено глупаци, вярващи в съществуването на всичко, написано на хартия…
— Двадесет и четири часа? Не ви ли се струват много? — попита не без сарказъм Марлоу.
— Ще се наложи да напрегнете всичките си сили и възможности. На този етап е невъзможно да са повече — отби атаката в глупостта си Зевсът.
— А не ви ли е минало през ума, че може и да не успеем? — запита строго Холмс.
— Никой от вас шестимата не е свикнал да губи! — възрази с детинско доверие Зевсът, с което ме вбеси.
Разбирам доверчивост и вяра, но сляпа вяра и доверчивост, клонящи към идиотизъм, не разбирах. Едно мислещо същество, за каквото Зевсът претендираше, че е, трябваше да знае и разграничава докъде се простират границите на вярата и докъде на мисълта.