Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Ако е грях да избереш правилно, то тя е направо за ада!
ПЪРВИ ВЕЛМОЖА
Както съм ви казвал много пъти, принце, у нея хубост и мозък не вървят заедно. Има добра външност, но с ум не блести.
ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)
Не блести към глупците, за да не би отблясъкът да я заслепи!
КЛОТЕН
Елате с мене в стаята ми! Бих искал да имаше малко загуба на кръв!
ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)
Пък аз не бих го искал, освен ако бъдеше кръвта на едно магаре, което не е голяма загуба!
КЛОТЕН
Ще дойдете ли с нас?
ПЪРВИ ВЕЛМОЖА
На ваше разположение, принце.
КЛОТЕН
Не, не, всички заедно!
ВТОРИ ВЕЛМОЖА
Ида, ваша светлост.
Излизат.
Трета сцена
Британия.
Влизат Имогена и Пизанио.
ИМОГЕНА
Бих искала да пуснеш корен в кея
и да разпитваш всякое платно!
Едно загубено писмо от него
за мене е, каквото е за смъртник
загубено помилване! Кажи ми:
последната му дума коя беше?
ПИЗАНИО
„Кралице моя!“
ИМОГЕНА
И размаха кърпа?
ПИЗАНИО
Да, след като целуна я, госпожо.
ИМОГЕНА
О, лен безчувствен, по-щастлив от мен!
И туй ли беше всичко?
ПИЗАНИО
Не, госпожо,
защото, докогато бе възможно
да прави тъй, че да го различавам
от другите, той махаше ми с кърпа,
със шапка, с ръкавица, според туй
кой начин струваше се на ума му
най-пълно изразяващ колко бавно
отплаваше духът му и как бърз
бе корабът.
ИМОГЕНА
Не трябваше да снемаш
очи от него, докато не стане
по-мъничък от гарван!
ПИЗАНИО
Тъй и сторих.
ИМОГЕНА
На твое място очните си нишки
бих скъсала, но бих го проследила,
дорде далечината го направи
по-тънък от игла, дорде стопи се
като мушица в синьото, а после
отвърнала бих поглед и горчиво
бих плакала, Пизанио! Кажи ми,
добри приятелю, кога ще имам
от него вест?
ПИЗАНИО
При първата възможност,
недейте се съмнява.
ИМОГЕНА
Не успях
да се сбогувам с него, а пък имах
тъй много да му кажа! Преди още
да е узнал от мен кога и как
към него ще отправям свойте мисли;
да съм получила от него клетва,
че няма с разни леки италианки
да измени на мен и на честта си;
да съм му казала, че всеки ден
във шест часа по пладне и среднощ
молитвите му могат да се срещнат
в небето с моите; да съм му дала
прощалната целувка — в миг баща ми,
ужасен като северния вятър,
нахлу и пъпките ни разпиля
нецъфнали!
Влиза Придворна дама.
ДАМАТА
Госпожо, нейна светлост
кралицата желае да ви види.
ИМОГЕНА
Недей забравя моята поръчка!
Отивам при кралицата.
ПИЗАНИО
Разбрано.
Излизат.
Четвърта сцена
Рим.
Влизат Филарио, Якимо, Французин, Холандец и Испанец.
ЯКИМО
Вярвайте ми, домакине, аз го зная от Британия. Звездата му вече изгряваше и всички очакваха да прояви качествата, които сега му се приписват. Но и тогава не бях склонен да го погледна с възхищение, дори да можех да прочета каталога на всичките му добродетели, изписан на табелка до него.
ФИЛАРИО
Говорите за времето, когато той е притежавал в по-малка степен всичко онова, което днес съставя телесното му и душевно богатство.