Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 149
Перейти на страницу:

— Кои са те? — прекъсна го Малоун.

— Хора като онези, които работят в Управлението на Федералния резерв. Една от най-мощните групировки в света.

— Защо мислиш така? — попита Малоун, макар да знаеше, че не трябва да задава подобни въпроси.

Фодрел рязко се завъртя към Сам.

— Нали каза, че този човек е печен? Май ще се окаже, че няма понятие за какво става въпрос!

— Виж какво, от няколко години насам работя в Зона петдесет и едно, където се занимавам с аутопсии на извънземни — въздъхна Малоун. — Валутните проблеми са нови за мен.

— Много смешно! — нервно отвърна Фодрел. — Мислиш си, че всичко това е един хубав виц, нали?

— Защо не ми обясниш?

— Федералният резерв прави пари от въздух, а после ги превръща в кредити и начислява лихви. Американските данъкоплатци му дължат трилиони долари. Само годишната лихва върху този дълг, който между другото се контролира от частни инвеститори, е около осем пъти по-голяма от състоянието на най-богатия човек на света. Но тя никога няма да бъде погасена. Много хора стават отвратително богати от този дълг. Цялата работа е абсолютно незаконна. Ако ние с теб започнем да печатаме пари и ги отпуснем като заеми, ще влезем в затвора, нали?

Малоун си спомни част от нещата, които беше прочел в сайта на Фодрел. Президентът Джон Кенеди прави опит да закрие Управлението на Федералния резерв и издава Заповед номер 11 110, с която нарежда на правителството да възстанови контрола си върху парите на държавата. Но три седмици по-късно става жертва на атентат. Властта преминава в ръцете на вицепрезидента Линдън Джонсън, който веднага отменя заповедта. Заинтригуван от това твърдение, Малоун си беше направил труда да открие въпросния документ 11110. Оказа се, че той не само не съдържа заповед за закриване на Управлението, а обратно — засилва и укрепва ролята на въпросната институция. Връзка между него и убийството на Кенеди просто не съществуваше. А и Джонсън никога не бе възстановил неговото действие. Десетилетия по-късно той отишъл в архивите заедно с купища остарели постановления.

Още конспиративни дрънканици, нищо повече.

— Какво знаеш за Парижкия клуб? — реши да премине към същността на въпроса той.

— Достатъчно, за да ме побият тръпки.

— Запитвали ли сте се някога каква е силата на парите? — попита Елиза, заковала поглед в лицето на Торвалдсен.

— Никога — сви рамене гостът. — Семейството ми ги е трупало в продължение на столетия. Е, известно ми е, че парите носят власт, влияние и комфорт…

— Плюс още много неща — спокойно добави тя. — Отличен пример в това отношение е Югославия.

В очите му блеснаха любопитни пламъчета.

— До осемдесетте години на миналия век в страната е на власт имперско-фашистки режим, който върши престъпления срещу човечеството — продължи тя. — След свободните избори през 1990 г. народът на Сърбия избира социалистическата партия, докато хората от другите югославски републики предпочитат прозападни правителства. Малко по-късно САЩ започват война срещу Сърбия. Но още преди това световната политика вече е отслабила Югославия, която притежава една от най-стабилните икономики в Източна Европа. Войната на САЩ срещу Сърбия и последвалото разпадане на Югославия разбива на пух и прах теорията, че икономиката от социалистически тип може да бъде нещо добро.

— Но Сърбия наистина се управляваше от опасен потиснически режим — отбеляза Торвалдсен.

— Кой твърди това? Медиите? Нима режимът в Сърбия бе по-опасен от този в Северна Корея, Китай или Иран? Но никой не обявява война за тези страни. „Вземаш кутийка кибрит и подпалваш горски пожар“. Това са думите на дипломат от онова време. Агресията срещу Сърбия бе широко подкрепяна от медиите, както и от влиятелни лидери от целия свят. Нищо чудно. че тя продължи повече от десет години. Крайната цел бе да се изкупи цялата икономика на бивша Югославия, И то на много изгодна цена.

— Това ли се е случило?

— Познавам доста инвеститори, извлекли огромни печалби от тази катастрофа.

— Искате да кажете, че събитията в Сърбия са били дирижирани?

— Образно казано, да. Не активно, а тайно, разбира се. Това доказва, че е напълно възможно да се извлекат облаги от деструктивни ситуации. Политическата и икономическата нестабилност са източник на огромни печалби. Разбира се, ако това състояние има някакъв край. Само тогава има възвръщаемост на инвестициите.

Елиза изпитваше удоволствие от теоретичните дискусии, още повече, че рядко й се предлагаше подобна възможност. Не изразяваше нищо инкриминиращо и се придържаше единствено към отдавна известни мнения на икономисти и историци.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)