Вятърните мелници на боговете [bg]

Лев Пастернак почука на вратата на спалнята и гласът на Гроза извика:

— Влезте.

Пастернак отвори вратата и въведе момичето в стаята. Марин Гроза стоеше прав до леглото. Носеше халат, но тя веднага разбра, че беше гол отдолу.

— Това е Бисера — каза Лев Пастернак. Не спомена името на Марин Гроза.

— Добър вечер, мила. Влез.

Пастернак излезе, като внимателно затвори вратата след себе си, и Марин Гроза остана насаме с момичето.

Тя се приближи до него и му се усмихна съблазнително.

— Ти се чувстваш удобно, нали? Защо да не се съблека, така че и на двамата да ни е удобно? — Тя започна да си сваля дрехите.

— Не, не се събличай, моля те.

Бисера го погледна изненадано.

— Но нима не искаш да…

Гроза отиде до шкафа и избра един камшик.

— Искам да използваш това.

Значи ето какво беше. Робски комплекс. А не изглеждаше да е такъв. Човек никога не може да бъде сигурен, помисли си Бисера.

— Разбира се, скъпи. Каквото ти помага да се възбудиш.

Марин Гроза свали халата си и се обърна с гръб към нея. Бисера се стресна при вида на покритото му с белези тяло. Гърбът му беше изпъстрен с жестоки следи от бичуване. Имаше нещо в израза на лицето му, което я объркваше, а когато разбра за какво става въпрос, тя още повече се смути. Беше страдание. Този човек изпитваше някаква огромна мъка. Защо искаше да го бият с камшик? Тя го наблюдаваше, докато той отиде и седна на един стол.

— Силно — заповяда й. — Удряй ме много силно.

— Добре — каза Бисера и взе дългия кожен камшик. Садомазохизмът не беше нещо ново за нея, но тук ставаше въпрос за нещо друго, което тя не можеше да разбере. Е, това не ми влиза в работата, помисли си Бисера. Взимай парите и бягай.

Тя вдигна камшика и го стовари върху оголения гръб.

— По-силно, по-силно! — подкани я мъжът.

Той се сви от болка, когато коравите кожени ремъци изплющяха върху гърба му. Веднъж… втори път… отново… и отново, все по-силно и по-силно. И ето че видението, което очакваше, изплува пред очите му. Сцените от изнасилването на жена му и дъщеря му изгаряха мозъка му. Изнасилваха ги групово и смеещите се войници преминаваха от жената към детето, а междувременно други чакаха със събути панталони да дойде техният ред. Марин Гроза се притискаше към стола, сякаш бе завързан за него. И докато камшикът се стоварваше безмилостно върху гърба му, той чуваше писъците на жена си и дъщеря си, които молеха за милост, давейки се с пенисите на мъжете в устите си, защото войниците ги изнасилваха по всички възможни начини, докато накрая започнаха обилно да кървят, а виковете им постепенно заглъхнаха.