Раково отделение

— Близо до него — натъртено произнесе тя.

(Какво да ти кажа, нещастнико, че имаш рак на езика, а не на долната устна? Премахнеш възлите под челюстта, а изведнъж се оказва, че са засегнати дълбоките лимфни пътища, а те не могат да бъдат оперирани по-рано.)

Ефрем изсъска, събрал цялата си ярост:

— Не трябва! Нищо не трябва! Тя го гледаше и мълчеше.

— Изписвайте ме!

Евгения Устиновна погледна в жълтеникавите му очи, в които долови след преживяния страх отчаяна решителност, и също си помисли: наистина защо? Защо да го мъчат, след като скалпелът не може да успее да се справи с метастазите?

— В понеделник, Подуев, ще обсъдим този въпрос и ще решим. Става ли?

(Той настояваше да го изпишат, но дълбоко в себе си все още се надяваше, че тя ще се сопне: «Ти не си с ума си, Подуев! Какво означава това изпишете ме? Ще те лекуваме! Ние ще те излекуваме!» А тя се съгласяваше. Значи е отписан…)

Ефрем направи движение с цялото си тяло, защото не можеше да кимне с главата си.

И Евгения Устиновна се насочи към Прошка, който се изправи и й се усмихна. Без дори да намекне, че има намерение да го прегледа, тя го попита:

— Е, как се чувствате?

— Добре — още по-широко се усмихна Прошка. — Таблетки мене помогнаха.

Той показа флакон с поливитамини. Чудеше се как да й угоди и да я уговори да не го оперират!

Евгения Устиновна протегна ръката си и опипа лявата част на гърдите му.

— А тук чувствате ли бодежи?

— Това… нищо…

Тя отново кимна.

— Днес ще ви изпишем.

Как само се зарадва Прошка! Черните му вежди се вдигнаха високо.

— Каква… Операция няма?

Тя уморено се усмихна.

След като цялата му седмица премина в посещения на рентгеновия кабинет по четири пъти дневно и го караха ту да легне, ту го вдигаха, водеха го при някакви старчета с бели халати, той вече очакваше най-лошото, изведнъж го изписваха, без да го оперират!

— Значи аз здрав?

— Не съвсем.

— Тез таблетки добри, а? — В черните му очи се четеше признателност; беше му приятно, че и тя се радва на изписването му.

— Такива таблетки сам ще си купувате в аптеките. А аз ще ви изпиша и друго лекарство, ще го пиете — Евгения Устиновна се обърна към сестрата: — Виамин «C»…

Строгата Мария се наведе и си записа в тетрадката.

— Само три пъти на ден! Запомнете, това е много важно! — опита се да му внуши Евгения Устиновна, която знаеше, че често внушението е по-силно от всякакво лекарство. — И трябва да се пазите! Не трябва да вървите бързо, да вдигате тежко. Ако ви се наложи да се наведете, бъдете много внимателен.

Прошка се разсмя, доволен, че и тя не всичко разбира.

— Но как… не вдига… Аз тракторист.

— Ще се наложи да не работите засега.

— А какво? По бюлетин?

— Не, ще ви изпишем като инвалид.

— Инвалид? — Прошка я погледна съвсем отчаяно. — За какво мене инвалидно? Нали здрав и ще живей? Аз млад и иска работи.