Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Петима мъже, три момчета, вълчище и двадесет коня, дадени на Бенджен Старк от майстер Лувин. Групата им несъмнено можеше да предизвика любопитство по кралския път, както и по всеки друг път. Тирион забеляза, че Джон Сняг наблюдава Йорен и двамата му оклюмани спътници с малко непривично за него изражение, притеснително близко до пълното слисване. Йорен беше с гърчави рамене и вонеше на прокиснало, косата и брадата му бяха сплъстени, мазни и пълни с въшки, дрехите му — стари, целите в кръпки и едва ли бяха прани скоро. Двамата му новобранци миришеха още по-лошо и изглеждаха толкова тъпи, колкото бяха противни.

Момчето несъмнено бе сбъркало, мислейки си, че Нощният страж включва само мъже като чичо му. Ако беше така, то видът на Йорен и спътниците му действаха като грубо пробуждане. Тирион го съжали. Беше си избрал тежък живот… а може би трябваше да се каже, че тежкият живот беше избран за него.

По-малко съчувствие изпитваше към чичото. Бенджен Старк като че ли споделяше неприязънта на брат си към всички Ланистърови и не остана доволен, когато Тирион му съобщи за намеренията си.

— Предупреждавам те, Ланистър, при Вала няма да намериш странноприемници — беше му казал, оглеждайки го от глава до пети.

— Е, все ще намериш някакво място, където да ме настаниш — отвърна му Тирион. — Аз съм малък, както навярно си забелязал.

Човек, разбира се, не можеше да откаже на брата на кралицата и това реши проблема, но Старк никак не беше щастлив.

— Пътуването няма да ти хареса, гарантирам ти — каза му кратко и откакто тръгнаха, правеше всичко възможно гаранциите му да се оправдаят.

В края на първата седмица бедрата на Тирион вече бяха натъртени от здравата езда, краката го боляха и студът го беше вкочанил до кости. Но не се оплака. Проклет щеше да е, ако доставеше на Бенджен Старк това удоволствие.

Малкото си възмездие получи под формата на дебелото кожено наметало за езда — доста дрипава меча кожа, стара и миришеща на мухъл. Старк му я предложи в изблик на необичайна за Нощния страж галантност и несъмнено очакваше той също така галантно да му я откаже. Когато потеглиха от Зимен хребет, си беше взел най-топлите дрехи и много скоро установи, че изобщо не са топли. Тук нагоре си беше студено и ставаше все по-студено. През нощта студът спадаше много под нулата, а когато задухаше вятър, режеше като нож и през най-топлата вълна. Сега Старк несъмнено съжаляваше за рицарския си жест. Сигурно беше усвоил поредния урок. Ланистърови никога не отказваха — галантно или не. Ланистърови взимаха всичко, което им се предложеше.

Фермите и укрепените жилища оредяваха и ставаха все по-малки, докато те продължаваха все по на север и все по-дълбоко в мрака на Вълчия лес. Накрая вече нямаше покриви, под които да се подслонят, и им остана да разчитат на собствените си запаси.

Тирион нямаше никакви навици с вдигането на бивак, нито с развалянето му. Твърде дребен беше, твърде куц и непохватен. Тъй че докато Старк, Йорен и останалите вдигаха грубите навеси, оправяха се с конете и палеха огън, стана обичайно той да си вземе мечата кожа и някой мях с вино, да се усамоти и да почете.