Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Кралеубиеца — каза Нед. Значи слуховете бяха верни. Разбра, че е поел по опасен терен. — Способен и храбър мъж, безспорно — подхвърли той предпазливо. — Но баща му е пазител на Запада, Робърт. След време сир Джайм ще наследи и този почетен пост. Никой не може да държи едновременно и Изтока, и Запада.

Не доизказа истинската причина за тревогата си — това, че назначението щеше да постави половината армии на кралството в ръцете на Ланистърови.

— Тази битка ще я поведа, когато врагът се появи на бойното поле — каза упорито кралят. — Засега лорд Тивин се извисява вечен като Скалата на Кастърли, така че се съмнявам, че Джайм ще го наследи скоро. Не ме ядосвай, Нед. Камъкът е хвърлен.

— Ваша милост, мога ли да говоря откровено?

— Че аз мога ли изобщо да те спра? — изръмжа Робърт. Яздеха през високи кафяви треви.

— Можете ли да се доверите на Джайм Ланистър?

— Той е близнак на жена ми. Заклет брат на кралската гвардия. Животът, имотът и честта му са свързани с мен.

— Както бяха свързани и с Ерис Таргариен — изтъкна Нед.

— Защо да не му се доверя? Правил е всичко, което съм искал от него. Мечът му помогна да спечеля трона, на който седя.

„Мечът му помогна да се омърси тронът, на който седиш“ — помисли Нед, но не позволи на думите да се изсипят от устните му.

— Той се беше заклел да защити живота на краля със собствения си. След което прободе гърлото на същия крал с меч.

— В името на седемте ада, Нед! Все някой трябваше да убие Ерис! — каза Робърт и дръпна рязко юздите до една от древните гробници. — Ако не беше го сторил Джайм, щеше да остане за теб или за мен.

— Ние не бяхме заклети братя на кралската гвардия — каза Нед. И реши, че е дошъл моментът Робърт да чуе цялата истина. Тук и на място.

— Помните ли Тризъбеца, ваша милост?

— Богове! Как бих могъл да го забравя?

— Регар ви рани — припомни му Нед. — Затова, когато войската на Таргариен побягна, поверихте преследването в мои ръце. Останките от армията на Регар побягнаха към Кралски чертог. Последвахме ги. Ерис се беше скрил в Червената цитадела с няколко хиляди лоялисти. Очаквах да заваря портите залостени.

Робърт поклати нетърпеливо глава.

— Но вместо това завари наши хора, вече превзели града. Какво от това?

— Не наши хора — търпеливо отвърна Нед. — Хората на Ланистър. Над бойниците се вееше лъвът на Ланистър, а не коронованият елен. И бяха завзели града с подлост.

Войната бе бушувала повече от година. Велики и дребни владетели се бяха стекли под знамената на Робърт. Други бяха останали верни на Таргариен. Могъщите Ланистър от Скалата на Кастърли, пазителите на Запада, бяха останали настрана от борбата, пренебрегвайки призива както на бунтовниците, така и на лоялистите. Ерис Таргариен сигурно бе помислил, че боговете са се отзовали на неговите молитви, когато лорд Тивин Ланистър и най-големият му син се бяха появили пред портите на Кралски чертог с армия от дванадесет хиляди тежковъоръжени мъже. Затова лудият крал бе заповядал последния си безумен акт. Отворил бе града за лъвовете пред портата.