Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Майстер Лувин се обърна към сина й:

— Приготвих списък на тези, които може би ще пожелаете да обсъдим за свободните длъжности. — Извади от ръкава си лист хартия и го връчи на Роб.

Синът й погледна имената. Кейтлин разбра, че е дошъл отвън. Бузите му се бяха зачервили от студа и вятърът бе разрошил косата му.

— Подходящи са — каза той. — Ще поговорим за това утре. — Върна му списъка.

— Много добре, милорд. — Листът отново се скри под ръкава.

— Сега ни оставете — каза Роб. Майстер Лувин се поклони и излезе. Роб затвори вратата и се обърна към Кейтлин. Носеше меч на кръста. — Какво правите, майко?

Кейтлин винаги беше смятала, че Роб прилича на нея. Също като Бран и Санса притежаваше цветовете на Тъли — кестенявата коса и сините очи. Но сега за пръв път долови в лицето му нещо от Едард Старк, нещо сурово и кораво като самия север.

— Какво правя? — повтори тя озадачена. — Как можеш да ме питаш така? Какво си мислиш, че правя? Грижа се за брат ти, това правя. Грижа се за Бран.

— Така ли наричате това? Не сте оставили стаята на Бран, откакто пострада. Дори не дойдохте при портата, когато татко и момичетата заминаха на юг.

— Сбогувах се с тях тук и гледах как тръгват, от онзи прозорец. — Беше молила Нед да не тръгва. Не и сега, не и след това, което се бе случило. Нима не разбираше, че сега всичко се бе променило? Без полза. Нямал избор, отговори й той и тръгна. Избра. — Не мога да го оставя дори за миг. Не и след като всеки миг може да се окаже последният му. Трябва да съм с него, ако… ако… — Хвана отпуснатата ръка на сина си и пръстите й се плъзнаха между неговите. Толкова крехък и отслабнал беше, сила не беше останала в ръката му, но още усещаше топлината на живота през кожата му.

Гласът на Роб омекна.

— Той няма да умре, майко. Майстер Лувин казва, че най-опасното е минало.

— А ако майстер Лувин греши? Ако Бран има нужда от мен, а аз не съм тук?

— Рикон има нужда от теб — рязко отвърна Роб. — Той е само на три и не разбира какво става. Мисли си, че всички са го изоставили, затова върви подир мен по цял ден, стиска ме за крака и плаче. Не знам какво да правя с него. — Замълча и захапа долната си устна, както правеше като малък. — Майко, аз също имам нужда от теб. Опитвам се, но не мога… не мога да се справя сам. — Гласът му се скърши и Кейтлин чак сега си спомни, че е само на четиринадесет. Прииска й се да стане и да отиде при него, но Бран все още я държеше и тя не можеше да помръдне.

Отвън под кулата зави вълк. Кейтлин потръпна.

— На Бран е.

Роб отвори прозореца и нощният въздух нахлу в душната стаичка. Воят се усили. Кух и студен вой, пълен с печал и мъка.

— Недей — каза тя. — Бран има нужда от топло.

— Има нужда от песента им — отвърна Роб. А някъде навън в Зимен хребет зави втори вълк и воят му се сля с първия. После трети, по-наблизо. — Рошльо и Сив вятър — каза Роб, щом трите вълчи гласа започнаха да извисяват и да глъхнат в хор. — Ако се вслушаш внимателно, можеш да ги различиш.