Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Момчето изгълта всичко това мълчаливо. Имаше лицето на Старк, ако не името: дълго, строго, сдържано лице, и поглед, на който не убягваше нищо. Която и да беше майка му, май почти нищо не бе оставила от себе си у сина си.

— За какво четеш? — попита момчето.

— За дракони — отвърна му Тирион.

— Каква полза? Вече няма дракони — заяви момчето с убедеността на всяка младост.

— Така казват — отвърна Тирион. — Тъжно, нали? На твоите години често мечтаех да си имам свой дракон.

— Нима? — Момчето го изгледа с подозрение. Тирион сигурно си правеше шега с него.

— О, да. Дори едно недъгаво, гърбаво, грозно момченце може да гледа на света отвисоко, ако седи на гърба на дракон. — Тирион свали мечата кожа от раменете си и тромаво се изправи. — Често си палех огньове в тъмните кътчета на Скалата на Кастърли и се взирах с часове в пламъците, уж че са драконови пламъци. Понякога си представях баща си, как гори в тях. Друг път — сестра ми. — Джон Сняг го гледаше с ужас, но и с възхита. Тирион се окашля. — Не ме гледай така, копеле. Знам тайната ти. И ти си имал подобни мечти.

— Не — отвърна ужасен Джон Сняг. — Аз не бих…

— Не ли? Никога? — Тирион повдигна вежда. — Е, не се съмнявам, че Старките са били ужасно добри с теб. Убеден съм, че лейди Старк се държи с теб все едно, че си един от нейните. А и брат ти Роб, той винаги е бил добър с теб, и защо не? Той получава Зимен хребет, а ти — Вала. А баща ти… той трябва да има сериозна причина да те отпрати в Нощния страж…

— Престани — каза Джон Сняг с потъмняло от гняв лице. — Нощния страж е благородно призвание!

Тирион се разсмя.

— Твърде умен си, за да вярваш на това. Нощния страж е торището за всички нещастници в кралството. Забелязах как гледаше Йорен и хлапаците с него. Това са новите ти братя, Джон Сняг. Е, харесват ли ти? Тъпи селяци, длъжници, бракониери, изнасилвачи, крадци и копелета като тебе, всички тях ги отмитат на Вала да пазят срещу гръмкини, снарки и всякакви други чудовища, с които те е плашила кърмачката. Добрата новина е, че гръмкини и снарки няма, тъй че работата едва ли е толкова опасна. Лошата е, че топките ти ще замръзнат, но след като бездруго ти е забранено да правиш деца, смятам, че това е без значение.

— Млъкни! — изкрещя момчето. И пристъпи напред със стиснати юмруци.

Изведнъж и много глупаво, Тирион се почувства виновен. Пристъпи, с намерение да потупа успокоително момчето по рамото или да измърмори нещо за извинение. Така и не видя вълка — нито къде е, нито как се хвърли върху него. Само допреди миг пристъпваше към Сняг, а в следващия вече бе паднал по гръб върху твърдата камениста земя, книгата се изтъркаля от ръката му, дъхът му излезе от неочаквания удар и устата му се напълни с пръст, кръв и гнили листа. Когато понечи да стане, гърбът му се сгърчи от болка. Стисна зъби от безсилие, хвана се за някакъв корен и седна.