Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Ще му удариш ли едно?

Момчето взе меха и опита предпазливо.

— Вярно е, нали? — каза Джон, след като преглътна. — Това, което ми каза за Нощния страж.

Тирион кимна.

Джон Сняг стисна устни.

— Щом е така, така да бъде.

Тирион се ухили.

— Браво, копеле. Повечето хора предпочитат да отрекат жестоката истина, вместо да я приемат.

— Повечето — каза момчето. — Но не и ти.

— Да — призна Тирион. — Не и аз. Вече дори рядко сънувам дракони. Няма дракони. — Вдигна падналата меча кожа и си я наметна. — Хайде, да се прибираме в стана преди чичо ти да е вдигнал знамената.

Пътят бе кратък, но стръмен, и докато се върнаха, краката му се схванаха. Джон Сняг подаде ръка да му помогне през гъсто оплетените коренища, но Тирион отказа. Сам щеше да се справи, както се справяше цял живот. Все пак гледката на бивака беше добре дошла. Заслоните — колиби от клони — бяха вдигнати до една полусрутена стена на отдавна изоставена твърдина, като щит срещу вятъра. Конете бяха нахранени и огънят запален. Йорен седеше на един камък и дереше една катерица.

Вкусната миризма на постна яхния изпълни ноздрите на Тирион. Той се довлече до телохранителя си Морек, който бъркаше врящото котле. Без да пита, Морек му подаде черпака. Тирион опита, върна му го и каза:

— Още пипер.

От колибата, която щеше да дели с племенника си, излезе Бенджен Старк.

— А, ето ви и вас. Проклятие, Джон, друг път недей да се отдалечаваш сам. Помислих си, че Другите са те взели.

— Бяха гръмкините — каза му със смях Тирион. Джон Сняг се усмихна.

Катерицата придаде малко вкус на яхнията. Тирион пусна меха си с вино да обикаля в кръг, докато и Йорен не се размекна. Един по един спътниците се заприбираха по колибите си да спят. Остана само Джон Сняг, комуто се падаше първото нощно бдение.

Тирион, както винаги, се оттегли последен. Когато пристъпи да влезе в колибата, издигната от двамата му телохранители, спря и погледна Джон Сняг. Момчето седеше до огъня и се взираше в пламъците. Лицето му бе спокойно, но някак вкочанено. Тирион Ланистър се усмихна тъжно и влезе да поспи.