Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Но ще мога ли да ти вярвам, скъпа?
Адел се разгневи. Черните й очи блеснаха и тя се изтръгна рязко от ръката на брат си.
— Времето ще покаже, нали?
На лицето му се появи отблъскващо изражение.
— Нямаме време, Адел. Всички инстинкти ми нашепват, че се мъти нещо. Защо е дошъл архидяконът? Защо са го повикали на лична аудиенция при краля? Защо пратиха другия брат на север? Нова война ли ни чака, в която отново никой няма да ме допусне да участвам?
Адел не помръдваше.
— Май си омагьосана от него. — Избухна Роджър. Адел знаеше, че не говори за годеника й. — Ще отречеш ли?
Сърцето на Адел подскочи чак в гърлото й.
— Всяка жена в тази зала е омагьосана от архидякона.
— Но ти не си като другите жени.
Адел вдигна ветрилото си и закри лице. Виждаха се само проблясващите й очи.
— Ще разбера какво става, скъпи братко.
— Направи го — предупреди я внимателно Роджър. — И внимавай да не се компрометираш.
Адел отметна глава назад, разкривайки дългата си хубава шия и се засмя.
— Никога няма да се компрометирам, скъпи мой. Ти би трябвало да знаеш това по-добре от всички.
Джефри съобщи за пристигането на кралските церемониал-майстори, въпреки че Руфъс най-вероятно вече беше узнал това, тъй като имаше повече шпиони от всеки друг. Архидяконът отиде да седне на масата в залата, за да изчака там кралското повикване. Но се оказа, че няма стол. Джефри беше уморен от продължителната езда. Чувстваше се самотен и заплашван от невидима опасност. Нямаше настроение за любезни и неискрени разговори. Появата му в двора винаги предизвикваше всеобщо любопитство, защото той идваше само когато го повикат и то за да води ожесточени битки с краля. Мислите му се насочиха към настъпващата нощ, тъй като беше изтощен. Ролф имаше няколко малки имения в Есекс. Едно от тях се намираше наблизо от другата страна на Темза. Джефри реши да прекара нощта там, вместо да се връща обратно в Кентърбъри.
Втората, но още по-важна причина да дойде в Лондон, беше неотложният разговор, който трябваше да проведе с баща си. Длъжен бе да му разкаже за всичко, което стана в Олнуик Баща му трябваше да узнае възможно най-бързо, че Стивън е уредил женитбата си за принцеса Мери. Джефри възнамеряваше да говори с Ролф де Уорън тази вечер, преди да тръгне за Есекс. Вече беше уведомил графа за пристигането си.
Представяше си топло меко легло. В този миг някаква жена се блъсна с гръб в него.
Тя залитна и той инстинктивно я подхвана. За миг мекото й тяло се притисна в неговото. Мигновено я позна. Не му беше нужно да я вижда, за да се сети коя е. Долови аромата й и я докосна. Тъй като бе мъж не по-малко от братята си, тялото му откликна тутакси. Жената се извърна, без да се отделя от ръцете му. Видя го и извика леко от изненада, на която той не повярва ни за миг.
Задържа я още един кратък миг. От толкова близо тя беше много по-привлекателна, отколкото отдалеч. Кожата й беше много матова, може би заради средиземноморските й предци. Веждите й приличаха на гъсти черни криле над издължените като бадем очи. Устата й беше голяма, с пълни и сочни устни. Над дясното й ъгълче имаше тъмна бенка. Жената беше много висока. Очите й го гледаха почти без да се вдигат. Имаше пищно тяло с големи гърди, което се очертаваше ясно под тънката копринена туника, която й стоеше като излята. Джефри пусна Адел Бофор, жената, за която брат му все още беше официално сгоден.
— Благодаря — изрече тя прегракнало. Парфюмът й беше едва загатнат, но все пак се долавяше уханието на мускус. Той навяваше мисли за горещи нощи, потни тела и лъст. — Благодарение на вас не си счупих глезена.
Той не отвърна на усмивката й.
— Нима?
Съмнението в гласа му накара мургавата й кожа да почервенее.
— Щях сериозно да пострадам, милорд, ако не ме бяхте подхванали.
Той кръстоса ръце и впери поглед в нея, облегнал гръб на стената. Оттук виждаше, че едрите зърна на гърдите й са набъбнали и се очертават ясно на фона на червената й копринена дреха. Ще съумее ли някога да овладее тялото си? Но кой мъж би устоял на Адел Бофор? Тя беше самото въплъщение на Ева. Всичко в нея съблазняваше мъжа най-нечестиво. Самият й вид беше покана за безкрайно сладък грях. Джефри не отговори и се отдаде на недостойни за свещеник мисли.
Адел се усмихна и докосна за миг ръката му.
— Изненадвам се, че ви виждам тук, милорд.
Той вдигна удивено вежда.
Тя сякаш се наклони към него. Усмивката й беше безкрайно съблазнителна.
— По църковни дела ли сте дошъл, милорд? — Тя го докосна отново.
— Нима божиите дела представляват интерес за вас, лейди Бофор?
Клепките й трепнаха.
— Всичко представлява интерес за мен, милорд.