Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Адел потръпна при тази мисъл. Какво ли бе накарало тринайсет годишното момче да направи такъв избор?
Кариерата му беше зашеметяваща, защото той беше протеже на Кентърбърийския архиепископ, който беше сложен на този пост от Уилям Завоевателя и същевременно бе и приятел на Ролф де Уорън. Но Джефри нямаше да успее да се издигне толкова, ако не бе проявил блестящи дарби в учението. За три години стана личен секретар на Ланфран. Смъртта на архиепископа го завари като негов най-способен и доверен помощник. Получи поста архидякон само няколко седмици по-късно.
Адел преглътна и облиза пресъхналите си устни. Размърда се неловко. Повечето архидякони бяха ръкоположени за свещеници, но не и Джефри де Уорън. Това не беше чак толкова странно. Последният епископ на Карлайл не можеше да чете и пише на никой език и изобщо не знаеше латински. Даже отказа да вземе последното си причастие, преди да умре. Много църковни служители и миряни бяха шокирани от поведението му. Някои от тези духовни лица не одобряваха и Джефри де Уорън, въпреки че той беше много образован и набожен.
Адел беше сигурна, че е дал обичайния обет за целомъдрие при влизането си в манастира. Но дали се беше обрекъл на безбрачие? Това не й се струваше много вероятно. Защото от него лъхаше чувственост и мъжка сила.
Адел се изчерви. Знаеше, че е само една от многото жени, които в момента го гледат и се топят по него. Но това не я безпокоеше — тя нямаше съпернички нито в двора, нито другаде. Архидяконът обаче не беше показал по никакъв начин, че я желае. Адел се питаше не за пръв път дали Джефри не си пада по момчета подобно на самия крал.
След това въздъхна. Не й беше съдено да научи. Сгодена бе за брат му, Стивън де Уорън, един от най-знатните наследници в страната. Никога няма да изложи на риск предстоящия си брак.
Адел беше толкова погълната от мислите си, че не забеляза, че не се сещаше да откъсне очи от него. Внезапно архидяконът обърна глава и я прикова с погледа си. За един кратък миг се гледаха втренчено. По лицето на Джефри се появи сянка, може би от раздразнение, той рязко се обърна и се отдалечи.
Дъхът на Адел секна. Срещата на очите им беше толкова кратка и свърши толкова бързо, че на нея й се стори, че си я е въобразила. Сега той беше с гръб към нея.
Сърцето на Адел затуптя гръмко в гърдите й. Вдигна бързо ветрилото си и се помъчи да се овладее.
— Добре ли сте? — попита с присвити очи Хенри Ферарс, лорд Тютбъри.
На Адел и се прииска да се ритне, задето се държи като някое малко глупаво момиченце. Съумя да му отговори, но не мислеше нито за Ферарс, нито за някой друг от обожателите около нея.
Джефри де Уорън досега не й беше казал ни думица. Дори не беше я поздравявал вежливо. А откакто тя дойде в Лондон преди няколко месеца, пътищата им се бяха кръстосвали доста пъти заради годежа й с брат му. През ума й мина мисълта, че може би той нарочно я избягва — може би я желаеше като всички други.
Доведеният й брат Роджър, който беше толкова бял и светъл, колкото Адел мургава, си проби път сред тълпата и дръпна сестра си настрани.
— Всички забелязаха как го гледаш.
Адел се отърси от него. Махна с ветрилото, за да охлади пламналата си кръв.
— Добър ден, милорд. Колко си любезен… както винаги.
Погледът на Роджър я пронизваше.
Адел взе да си вее още по-усърдно.
— Какво прави той тук? — попита Роджър, гледайки Джефри. — Чух, че е бил повикан да дойде. И че брат му ще дойде с него.
Очите на Адел се разшириха и тя застина на място.
— Спокойно, не твоят любимец. Той се е върнал с Бранд.
Адел продължи да си вее, но вече с облекчение. Предпочиташе да не се среща със Стивън в двора. Погледът й пак се спря на архидякона, но при вида му ветрилото й само спря да се движи.
— Нещо става — каза Роджър. Лицето му се беше изопнало. — За бога! Кралят вече нищо не ми казва! Трябва да си върна благоволението му!
— В такъв случай действай, и то бързо, Роджър!
— А ти, скъпа сестрице, ти с какво ще се захванеш, докато ме няма?
Адел не му обърна внимание. На лицето й се появи усмивка.
— Скоро няма да има нужда да се безпокоя от властта на Ролф де Уорън над синовете му — изшептя дрезгаво. — Скоро ще бъда жена на сина му и ще знам всичко, което става.
Тъмните очи на брат й се впиха в нейните. Изведнъж ръката му се стрелна, сграбчи лакътя й и я притегли грубо. В залата беше толкова шумно и претъпкано, че никой не забеляза действията му. Но и да ги бяха видели, Роджър Бофор, граф Кент, не го беше грижа.